Последната империя

— Както и да е. Ще трябва да следим внимателно политическата обстановка, за да знаем кои Къщи се съюзяват. А това означава да пратим при тях шпиони.

— Наистина ли е нужно? — попита объркано Йеден.

Хам кимна.

— Всъщност това е стандартната процедура при всички по-важни операции в Лутадел. Няма по-съществен фактор от информацията, а тя може да се събира само ако имаме свои хора в техните среди.

— Какво пък, поне тази част не ми изглежда трудна — рече Бриз. — Ще доведем тук нашия фалшив благородник и ще го пратим на празненствата, които се устройват.

Келсайър поклати глава.

— За съжаление лорд Реноа няма да може да пристигне в Лутадел лично.

Йеден се намръщи.

— Защо? Самозванецът няма ли да издържи проверка отблизо?

— О, той много прилича на лорд Реноа — отвърна Келсайър. — Всъщност е досущ като него. Само дето не бива да допускаме да се доближи до някой инквизитор…

— Аха — обади се Бриз. — Един от онези. Какво пък.

— Какво? — попита Йеден. — За какво говориш?

— По-добре да не знаеш — отвърна Бриз.

— Как така?

Бриз поклати глава.

— Нали помниш колко се обезпокои, когато Келсайър ти каза, че е заместил лорд Реноа със самозванец? Е, това е десет пъти по-лошо. Повярвай ми — колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно ще спиш.

Йеден погледна Келсайър, който се усмихваше широко, пребледня и се облегна в креслото.

— Май си прав.

Вин смръщи вежди и огледа останалите. Изглежда, бяха наясно за какво става дума. Трябваше да отдели малко време, за да проучи въпроса с този лорд Реноа.

— Та значи — заговори Келсайър, — ще се наложи да изпратим човек, който да следи какво става във висшето общество. Докс ще играе ролята на племенника и наследник на лорд Реноа, издънка на семеен клон, който наскоро е спечелил доверието на лорда.

— Почакай малко, Кел — спря го Доксон. — Не си ми казал нищо за това.

Келсайър сви рамене.

— Ще ни трябва някой, който да се върти сред местните аристократи. Ти си най-добрият за тази роля.

— Не може да съм аз — възрази Докс. — Разкриха ме само преди няколко месеца, по време на Ейсерската операция.

Келсайър се намръщи.

— Какво? — попита Йеден. Някой разбира ли за какво говорят тези двамата?

— Иска да каже, че Министерството го следи — отвърна Бриз. — Че се е преструвал на благородник, а те са узнали истината.

Доксон кимна.

— Самият лорд Владетел ме видя веднъж, а той има безпогрешна памет. Дори да го избягвам, все някой ще ме познае.

— И в такъв случай… — почна Йеден.

— В такъв случай — продължи Келсайър — ще ни е нужен друг, който да играе наследник на лорд Реноа.

— Не гледай мен — тросна се Йеден.

— Повярвай ми — отвърна безизразно Келсайър, — нямах подобна мисъл. Клъбс също се изключва — твърде добре е познат в гилдията на занаятчиите.

— И аз не съм в играта — обади се Бриз. — Вярно е, че имам познати сред тукашните благородници. Предполагам, че бих могъл да ги използвам, но не и за да ходя по балове и забави — ще е доста конфузно, ако срещна там някой от тях.