Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
Етажите прелитаха.
Изскочи през вратата на фоайето.
Обичайните заподозрени. Ченгета. Надзорници. Чиновници. Служебни защитници. Прокурори. Зрители, свидетели и адвокати. Щураха се насам-натам и жужаха като пчели в кошер.
Стив изчака пред ескалатора в дъното. Никаква блондинка, нито със, нито без слънчеви очила. Може да беше слязла на някой от горните етажи и после да е взела асансьора. Стив забърза към асансьорите. Десетина души се изсипаха от двете кабини. Тя не беше сред тях.
По дяволите!
Нямаше смисъл да виси тук. Трябваше да направи нещо. И да се върне в съдебната зала, преди съдия Гридли да го е задържал за неуважение към съда.
Затича се нагоре по ескалатора за надолу и събра погледите на охраната и на хората, покрай които профуча в обратна посока. От фоайето до втория етаж, после от втория до третия.
И я видя.
От една от кофите за боклук се подаваше руса перука. Под нея беше натъпкано бялото спортно яке.
— Господин Соломон.
Сънен мъжки глас.
Елууд Рийд в размъкнатата си униформа на съдебен пристав. Бъркаше в джоба си.
„О, мамка му! Белезници ли ще ми слага?“
— Съдията мисли, че може да имате нужда от това — рече Рийд и му подаде малко шишенце с хапчета.
Стив погледна етикета.
— Екуилактин?
— Съдията казва, че помага за втвърдяване на изпражненията.
— Е, той ги разбира тези работи — позволи си да вметне Стив.
31.
Без обяснение
— Сигурен ли си, че жената е била бившата приятелка на Наш? — попита Виктория.
— Защо иначе ще бяга така от мен?
— Може да е твоя бивша приятелка.
— Изобщо не се обажда на Наш, после цъфва на процеса. Защо ще го прави?
— Какво казва Наш?
— Няма представа. Още не може да преживее, че е избягала така от него.
Седяха в задния двор на дома им на „Къмкуот Авеню“. Виктория пиеше шардоне, а Стив утоляваше жаждата си с бира „Моримото“. Петък вечер. В понеделник сутринта Виктория щеше да призове на свидетелската скамейка Уейд Гризби и Стив не разполагаше с нищо, за да пробие дупки във версията му. Тогава му хрумна нещо.
„Може би Гризби казва истината. Може би наистина е гръмнал Сандърс при самозащита.“
Нямаше нищо, което да свързва Гризби с „Хардкасъл“. Нямаше доказателства, че Гризби се е срещал със Сандърс преди нападението. Без някаква връзка, без някакъв мотив Гризби да убие Сандърс, Стив нямаше нищо.
Нищичко. Нула. Таратанци.
„Виновен по повдигнатото обвинение.“
— Никога не съм бил в такова неведение по време на процес — рече той.
— Това уловка ли е?
Той поклати глава.
— Ти ще ме победиш. Но не това ме притеснява. Не мога да помогна на Наш. Той е едно наивно хлапе, което не заслужава такава съдба.
Долови го в гласа му. Беше наранен.
— Имаш много следи — рече тя. — Просто не знаеш накъде водят.
— Опитваш се да ми кажеш нещо ли?
Тя не отговори, просто отпи още една глътка вино.
— Защото, ако знаеш нещо за Пешън Конърси — притисна я той — според правилото за разкриване на доказателства трябва да ми кажеш.
— Няма нужда да ми напомняш етичните ми задължения. И не знам нищо за Пешън Конърси, само дето се радвам, че родителите ми не са били с толкова богато въображение, когато е дошъл ред да ме кръщават.
— Може да е свързана със Сандърс — каза Стив. — И двамата са търсили Джералд Наш. Когато Сандърс предложил да ударят Делфинариума, Пешън го подкрепила. Когато Наш се опита да й се обади, вече беше сменила номера си. Историята, която му е пробутала, за това, че е завършила морска биология в Розенстийл, се оказа менте. Там никога не е учил човек с такова име. Както и това, че била на риболовен кораб и участвала активно в движението за правата на животните. Няма как да го оборя, но се съмнявам, че е вярно.
Виктория се опита да го насочи в друга посока.
— Ако с нея си стигнал до задънена улица, защо не се съсредоточиш върху Сандърс?
— Вече знам кой е бил — бивш тюлен, който се е хванал на работа в „Хардкасъл“.
— Като в промеждутъка е работил за застрахователна компания.
Стив се разсмя.
— Да. Историята му за прикритие. Наш ми каза.
Виктория го погледна с един от онези погледи. Дето вървяха заедно с леко поклащане на главата.
— Какво? — попита той.
— Прегледа ли личните вещи, иззети от колата на Сандърс?
— Всичко от твоя списък. Предплатена карта за мобилен телефон. Малко шорти и хавайски ризи. Портфейл с пачка стодоларови банкноти. Никакви кредитни карти, никакви бележки от перални, никакви лотарийни билети.
— Значи не си забелязал визитката. „Чарлс Дж. Сандърс. Главен оценител“.