В пет часа Кери позвъни в кабинета на д-р Смит. Той вече си беше отишъл. Понеже не очакваше да го намери, попита:
— Мога ли да говоря с мисис Карпентър?
Когато Кейт Карпентър взе слушалката, Кери й зададе въпроса:
— Мисис Карпентър, откога работите с доктор Смит?
— От четири години, мисис Макграт. Защо се интересувате?
— Бях останала с впечатлението, че сте с него отдавна.
— Не.
— Исках да разбера дали сте били там, когато доктор Смит е оперирал дъщеря си Сузан или е накарал някой свой колега да го извърши вместо него. Мога да ви покажа каква е била преди хирургичната интервенция. При вас видях две пациентки и попитах за имената им. Барбара Томпкинс и Памела Уърт са копия на дъщерята на доктор Смит, както е изглеждала след пластичната операция, а не по рождение.
Кери чу ахването на сестрата.
— Не знаех, че доктор Смит е имал дъщеря.
— Почина преди близо единайсет години. Съдебните заседатели стигнаха до заключението, че я е убил съпругът й. Той все още е в затвора и продължава да твърди, че е невинен. Доктор Смит беше главният свидетел на обвинението.
— Мисис Макграт, чувствам се ужасно, съзнавам, че правя нещо нередно, но мисля, че трябва незабавно да позвъните на Барбара Томпкинс. Нека да ви дам телефонния й номер.
После мисис Карпентър й обясни за обаждането на пациентката.
— Доктор Смит преследва Барбара Томпкинс? — възкликна Кери, като разсъждаваше трескаво какво би могло да означава подобно действие.
— Излиза, че е така — предпазливо отвърна Кейт Карпентър. — Ще ви продиктувам и домашния, и служебния й номер.
Кери си ги записа.
— Мисис Карпентър, налага се да говоря с доктор Смит. Съмнявам се обаче, че той ще се съгласи да се види с мен. Утре ще бъде ли на работа?
— Да, но графикът му е запълнен. Ще свърши чак след четири часа.
— Ще дойда към четири, но не му съобщавайте за посещението ми. — Изведнъж Кери се сети да попита: — Доктор Смит има ли кола?
— О, да. Живее в къща на Уошингтън Мюс. Има си гараж и я държи в него.
— А каква кола кара?
— Както винаги, една и съща. Мерцедес лимузина.
— Какъв цвят е?
— Черна.
— Какво искате да кажете с „както винаги“? Непрекъснато ли си купува черни мерцедеси?
— От дванайсетина години не я е сменял. Знам това, понеже го чух да споделя с един пациент, който е служител във фирмата.
— Благодаря ви, мисис Карпентър.
Тъкмо когато Кери оставяше слушалката, Джо Пълъмбо се появи отново.
— Кери, идвала ли е при теб майката на Скип Риърдън?
— Да.
— Нашият водач я е познал. Бързаше за заседание при губернатора. Интересуваше се какво, по дяволите, е търсела тук тая жена.
55.
След като се прибра у дома в четвъртък вечер, Джеф Дорсо застана до прозореца на всекидневната и се взря в небосклона над Ню Йорк. През целия ден се измъчваше от спомена за саркастичното „ваша светлост“, с което се обърна към Кери, и се мъчеше да го прогони от ума си. Сега, когато остана сам, не можеше да си го прости.
