Ритуали на съзряването
- Автор: Бътлър Октавия
- Серия: Ксеногенезис #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-244-8
- Переводчик: Владимир Полеганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ритуали на съзряването». Краткое содержание книги:
Нека крещи. Тино не бе имал време дори и да извика.
Бащата на Тино не крещеше. Той ръмжеше. От плътта му изрязваха парченца
метал, а той стискаше парче сгънат плат между зъбите си и сумтеше.
Акин напусна ъгъла си, за да огледа едно от металните парченца: сиво
топче, покрито с кръвта на бащата на Тино.
Тейт дойде при него и го вдигна. За своя изненада, той се притисна към
нея. Сложи глава на рамото ?, не искаше да го оставя долу.
– Не смей да ме хапеш – каза тя. – Ако искаш да те пусна, ми кажи. Ако ме
ухапеш, ще те метна към някоя стена.
Той въздъхна. Чувстваше се самотен дори в нейните ръце. Тя не беше
утехата, от която се нуждаеше.
– Сложи ме долу – каза.
Тя го вдигна пред лицето си и го изгледа.
– Наистина ли?
Той отвърна на погледа ?, изненадан.
– Мислех, че не искаш да ме държиш.
– Ако не исках, нямаше да те взема. Искам просто да се разбираме. Става
ли?
– Да.
И тя го прегърна отново и отговори на въпросите му, разказа му за
куршумите и как пушките ги изстрелват, за това, как Матео, бащата на
Тино, бил дошъл с приятелите си, за да търси отмъщение, въпреки оръжията
на похитителите. Във Феникс нямало оръжия, преди да дойдат похитителите.
– Гласувахме да няма – каза тя. – Имаме достатъчно неща, с които можем да
се нараним. Сега… ами, сега се сдобихме с първите четири. Ако имам
възможност, ще заровя проклетите неща.
Тя го понесе над натрошените чинии и го остави на плота. Той я
наблюдаваше как пали лампа. Лампата внезапно и болезнено го накара да се
сети за къщата за гости в Ло.
– Искаш ли нещо друго за ядене? – попита тя.
– Не.
– Не, какво?
– Не… какво?
– Лилит трябва да се засрами. „Не, благодаря“, мъник. Или „Да, моля“.
Разбираш ли?
– Не знаех, че хората от съпротивата говорят така.
– В моя дом го правят.
– Ти ли каза на Матео кой е убил Тино?
– За бога, не. Опасявах се, че ти си му казал. Забравих да ти кажа да не
го споделяш с никого.
– Казах му, че убиецът на Тино е мъртъв. Един от похитителите наистина
умря. Беше болен. Мислех, че ако Матео повярва, че е бил той, никой няма
да пострада.
Тя кимна.
– Това е трябвало да свърши работа. Ти си по-умен, отколкото те мислех. А
Матео е по-луд, отколкото си мислех. – Тя въздъхна. – Господи, не знам.
Никога не съм имала деца. Не знам как бих реагирала, ако имах дете и
някой го беше убил.
– Нямаше да кажеш нищо на родителите на Тино, докато всички похитители не
си тръгнат – каза тихо Акин.
Тя го погледна, след това отвърна очи.
– Знам. Всичко, което казах, бе, че ти си познавал Тино, а той е бил
убит. Разбира се, те поискаха да разберат още, но им казах да изчакат,
докато свикнеш тук… че в края на краищата си просто едно бебе. – Тя го
погледна отново, мръщейки се, клатейки глава. – Чудя се какво, по
дяволите, си в действителност.
– Бебе – каза той. – Човешко-оанкалски конструкт. Иска ми се да бях нещо
повече, защото оанкали частта от мен плаши хората, но не ми помага,
когато те се опитат да ме наранят.
– Аз няма да те нараня.
Акин отвърна на погледа ?, след това огледа стаята, в която лежеше
мъртвият Ириарте.
Тейт веднага се захвана с почистването на счупените чинии и стъкла.
11
И Дамек, и Матео оцеляха.
Акин избягваше и двамата и остана при семейство Риналди. Майката на Тино,
Пилар, го искаше и изглежда, вярваше, че той ? се полага по право, тъй
като синът ? е мъртъв. Но Акин не искаше да е близо до Матео и Тейт беше
наясно с това. Самата тя го искаше. Освен това се чувстваше виновна за
престрелката и за грешната си преценка. Акин вярваше, че тя ще се бори за
него. Не искаше да рискува и да превръща Пилар в свой враг.
Другите жени го хранеха и носеха, когато им се удадеше възможност. Той се
опитваше да говори с тях или най-малкото да ги накара да го чуят как
говори, преди да го вземат. Някои от тях се отдръпваха на момента. И
никоя не му говореше като на бебе… през повечето време. Този му подход им