Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
— Певицо, не се страхувай от него. Той би дал живота си за теб.
От другата страна, я закачи Аларик, докато минаваше покрай нея.
— И защо само мен ме притеснява това? — промърмори той и изчезна навън като някакъв развилнял се вестител на смъртта.
Тя сложи ръце на кръста в опит да изглежда овладяна, каквато не беше.
— Той току-що ми каза, че никога няма да изляза от Атлантида. Ако си мисли, че може да ме държи тук против волята ми, той трябва да се страхува, не аз.
Конлан се ухили и неочаквано се наведе да я целуне по челото.
— Не мога и да мечтая за по-достойна другарка за брат си, малка вещице.
Тя зяпна, но преди да успее да отговори, той беше последвал Аларик навън от храма.
Някой веднага започна да крещи някому, а тя не искаше да слуша. Обърна гръб на шума и отиде при масата с вдигната глава. Помещението се беше опразнило, като се изключат Райли и Мари — значи воините сигурно бяха избягали през задния вход.
Райли не се изправи, но посочи стола срещу себе си.
— Постои при мен, докато момчетата се понатупат малко — покани я тя уморено, но с усмивка.
Мари се появи до Ерин със сребърна кана.
— Да ти налея ли още малко? — предложи й кафе тя, сякаш това беше нормална женска сбирка и Вен не беше повалил Кристоф на пода точно до тях.
Ерин сви рамене.
— Явно такива са ви обичаите — забеляза тя.
— Да, налей ми, моля. Не бих отказала и някой друг шоколадов валиум, ако ти се намира.
Мари се усмихна, наля й кафе, спомена нещо за задълженията си и се плъзна навън с обичайната си спокойна, лебедова походка. Ерин я проследи с поглед, докато се изгуби в коридора, след което се обърна към Райли. Усещаше как се изчервява и страните й горят, но се опита да не обръща внимание на това.
— Значи се омъжваш за Конлан. Той прилича ли на брат си?
Райли се разсмя.
— Чудех се кога най-после ще ме попиташ. Като две капки вода са, само че много секси капки от подземна вода, ако може да разтегна метафората.
— Значи и на теб Конлан ти излиза с номера, че е воин и трябва да го слушаш?
Райли извъртя очи към тавана.
— По-скоро се опитва. Толкова. В тяхна защита ще кажа обаче, че е заложено в гените им, а след това са и обучавани с години. И после посвещават целия си живот, векове наред, да защитават и пазят човечеството. Щом осъзнаеш, че си имаш работа с воин, се научаваш да правиш някои отстъпки.
Ерин се опита да проумее тези думи.
— Искаш да кажеш, че просто го оставяш да се държи по този начин, така ли?
— Шегуваш ли се? Ако отстъпя на сантиметър, ще накара да ме затворят в стаята ми „за собствената ми безопасност“ — Райли се усмихна дяволито. — Трябва да му се противопоставяш, Ерин, независимо какво ти казват хормоните.
Лицето на Ерин отново пламна.
— Да, по този повод… това е лична работа, но се чудя дали вие с Конлан… — тя спря, защото не можеше да се сети как да зададе въпроса деликатно.
— Се награбваме като зайци? — попита Райли сухо.
Ерин избухна в смях, преди да успее да се спре.
— Щях да кажа дали има някакъв необуздан огън между вас, но и зайците стават.
— Помислих, че малко смях ще освободи напрежението — отбеляза Райли, като се протегна за чашата си със сок. — Той каза ли ти за сливането на души?
— Не, но Мари спомена за това. Какво точно означава? Но само не ми казвай, че Вен ще ми го обясни, защото ще ти взема сладкишите за заложници — заплаши тя почти на сериозно.
Райли покри чинията си с ръце.
— Ако ми пипнеш баклавата, някой ще пострада — предупреди с широка усмивка.
— Добре, добре. Няма да застрашавам сладкишите ти, все пак ядеш за двама. Сериозно обаче, трябва да разбера какво е това сливане на души.
Усмивката на лицето на Райли се стопи и тя кимна.
— Заслужаваш да знаеш истината, особено като се има предвид как се държи Вен около теб — тя хвърли поглед към входа, но той си беше празен, въпреки че все още чуваха слабите звуци от спора, който тримата мъже водеха навън. — Сливането на души е древно наследство, което явно се е случвало в много редки случаи през последните няколко хилядолетия. Според легендата, някои атланти могат да достигат по-високо, почти божествено ниво на свързаност с човека, в когото се влюбят. Когато това стане, вратите на душите им се отварят и всеки може да пътува в другия — Райли спря и прехапа устна, след което продължи. — Тази връзка е много по-силна от всичко останало на света, а интимните отношения с човека, с когото си се слял, са умопомрачителни.