Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
— Великолепна е — каза Хайди, възвърнала способността си да говори.
Адам продължаваше да държи иконата.
— Кажи нещо — подкани го Хайди.
— Бих желал баща ми да я бе видял — може би това би променило целия му живот.
— Не забравяй, че неговото желание е било тя да промени твоя — каза Хайди.
Адам обърна иконата и видя отзад малка сребърна корона, поставена в дървото. Втренчи се в нея, като се опитваше да си припомни какво означаваше това според думите на господин Седжуик от „Сотби“.
— Бих желал баща ми да е отворил писмото — каза Адам, като обърна иконата и още веднъж се възхити от триумфа на Свети Георги. — Защото по право тя е негова.
Хайди провери дали в кутията не е останало нещо. После пусна капака, Адам заключи, обви муселина около шедьовъра, завърза го здраво и пусна малката икона във вътрешния джоб на шлифера си.
Хайди се усмихна.
— Знаех, че ще можеш да докажеш необходимостта от шлифера си, дори да не вали.
Адам отиде до вратата и я отвори. Двамата банкери незабавно влязоха при тях.
— Надявам се, че намерихте обещаното — каза господин Роже.
— Да, но кутията няма да ми е нужна вече — каза Адам и върна ключа.
— Както желаете — каза господин Роже и се поклони, — а ето рестото от пътническия ви чек, сър. — Той подаде на Адам няколко швейцарски банкноти. — Извинете ме, но ще трябва да се сбогувам с вас. Господин Неф ще ви изпрати.
Той се ръкува с Адам, поклони се леко на Хайди и добави с лека усмивка:
— Надявам се, че не ни намирате твърде темерутести.
Двамата се засмяха.
— Надявам се, че ще прекарате добре в нашия град — каза господин Неф, докато асансьорът плавно слизаше надолу.
— Престоят ни ще е кратък — каза Адам. — Трябва да сме на летището след по-малко от час.
Асансьорът спря и господин Неф придружи Адам и Хайди през фоайето. Отвориха им вратата, но двамата се отдръпнаха, за да позволят на някакъв старец да премине бавно покрай тях. Въпреки че повечето хора биха се вгледали в носа му, Адам бе впечатлен от пронизващия му поглед.
— Той е в Чикаго в момента, сър, но ще видя дали синът му може да ви приеме. За кого да му съобщя?
— Емануел Розенбаум.
Жената вдигна телефона и проведе разговор на френски. После затвори и попита:
— Бихте ли се качили до четвъртия етаж, господин Розенбаум?
Още веднъж трябваше да вземе страховития асансьор и още веднъж едва успя да излезе, преди огромните му челюсти да го сграбчат. Друга жена на средна възраст го придружи до чакалнята. Той любезно отказа предложеното кафе, като потупа с дясната ръка по сърцето си.
— Господин Роже ще дойде всеки момент — увери го тя.
Не му се наложи да чака дълго. Господин Роже се появи усмихнат.
— Много се радвам, че мога да се запозная с вас лично, господин Розенбаум, но се боя, че току-що изпуснахте господин Скот.
— Господин Скот? — изрече изненадано старецът.
— Да, той замина само преди няколко минути, но ние спазихме указанията от писмото ви.
— Моето писмо? — каза господин Розенбаум.
— Да — каза банкерът, отвори за втори път папката, небутвана повече от двадесет години и подаде писмото на стареца.
Емануел Розенбаум извади очила от вътрешния си джоб, отвори ги бавно и зачете познатия почерк. Буквите бяха изписани отривисто, с плътно черно мастило.
Форстхаус Харот
Амсберг 14
Фосвинел
Захсен
Германия
12 септември 1946 г.
Уважаеми господин Роже,
Оставил съм на съхранение при вас малка икона на „Свети Георги и змея“ в 718. Прехвърлям притежанието си върху тази икона на офицера от Британската армия полковник Джералд Скот, носител на Орден за особени заслуги, кавалер на Ордена на Британската империя IV степен и на Кръст за храброст. Ако полковник Скот дойде и поиска иконата, нека незабавно получи моя ключ.
Предварително благодаря за съдействието.
Съжалявам, че никога не сме се срещали лично.
Искрено ваш