Училището свърши — завинаги
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1201-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Училището свърши — завинаги». Краткое содержание книги:
— Чудесен въпрос — отвърна Газопровода и кимна. — Да не забравяме и тайните досиета.
Разгърнах страниците им за пореден път.
— Ръч, направи справка за училището. Струва ми се, че мярнах някъде, че съществува от двайсет години.
— Във всички брошури пише така — потвърди Зъба. — Освен това в централното фоайе има табела, на която пише „Основано през 1985 година“.
Ръч седна пред лаптопа, който бяхме присвоили от Ан почти изцяло. Продължих да разлиствам досиетата на пациентите. Бяха постъпили в санаториума, но така и не го бяха напуснали. Повечето досиета бяха с дати от последните петнайсетина години, допреди две. За някое нормално хлапе да се озовеш в училище, което доскоро е било санаториум и има тунел отдолу, би било вълнуващо събитие, но чисто съвпадение.
За нас беше ярък, мигащ червен сигнал за тревога.
— Хм… — обади се Ръч. — На уебсайта на училището пише, че е в тази сграда от 1985 година. Но когато потърся в Гугъл, излизат резултати само за последните две години.
— Да не би да са сменили името? — попита Иги.
Зъба поклати глава.
— Не мисля — не пише нищо подобно.
Проверих отново загадъчните досиета.
— Домът „Стендиш“ е на точно същия адрес. Вижте и официалната бланка — има малка рисунка на сградата.
Показах я на останалите. Беше точно копие на нашето училище.
Погледнах ятото.
— Това не ми звучи добре — казах с типичното си умение да омаловажавам фактите.
— Да поговорим ли с Ан по въпроса? — попита Иги.
Спогледах се със Зъба. Той поклати глава едва забележимо.
— Има ли смисъл? — казах. — Или знае за това и е забъркана, в който случай е по-добре да не издаваме, че сме разбрали, или пък знае само онова, което са й казали, тоест не може да ни помогне.
Умълчахме се умислени. В кухнята телевизорът заработи. Ан извади някаква тенджера и отвори хладилника. Течаха новини — говореха за задаващо се застудяване, а после — за последните резултати в колежанската футболна лига. После един мъжки глас обяви:
— Днес в столицата на страната президентът направи изненадващо изявление, което свари много политици неподготвени. Само три дни преди представянето на бюджета за тази година, президентът Данинг обяви смайваща ревизия — близо един милиард долара, предвидени за военните, ще бъдат пренасочени към общественото образование и към приюти за бездомни жени и деца в цялата страна.
Застинах.
Със Зъба се спогледахме невярващо, после се обърнах към Ейнджъл. На лицето й грееше широка усмивка. Тото се изсмя и двамата плеснаха ръце… така де, Тото плесна лапа.
Наведох глава и разтрих внезапно запулсиралите си слепоочия. Трябваше да се махнем оттук. Иначе Ейнджъл току-виж накараше президента да забрани домашните или нещо подобно.
78
Същата нощ точно в 23,05 часа шест прозореца на втория етаж на къщата на Ан се отвориха едновременно. Един по един изскочихме от стаите си и след около два метра и половина падане разперихме криле и се издигнахме нагоре.
Шестимата се понесохме в тъмната хладна нощ. Нямаше облаци и дърветата под нас хвърляха дълги сенки на ярката светлина на луната.
Пещерата с прилепите, както се и очакваше, напомняше сцена от филм на ужасите. Зъба я беше открил преди няколко седмици — зееше в склона на древен варовиков хребет на няколко километра от къщата. Входът й беше затулен от избуяли лиани, увехнали в навечерието на зимата. Прелетяхме през тях, като внимавахме да не се оплетем, и спряхме вътре в пещерата. От тавана подобно на зъби се спускаха сталактити, а от мрака наоколо долиташе зловещото покапване на невидима вода. На около десет метра навътре въздухът се изпълваше с киселата миризма на гуано19, затова останахме близо до входа.
— Обзалагам се, че тук не е стъпвал човешки крак — каза Гази и седна по турски на пода до входа. — За да стигнат, трябва да са опитни катерачи.
— Иска ми се да видя какво има по-навътре — рече Ръч.
— Да, на мен също — подметна Иги закачливо.
— Добре, банда — обадих се аз. — Слушайте, помислих доста и реших, че моментът да продължим напред определено е дошъл. Почивката беше страхотна, но вече събрахме сили, укрепнахме и е време отново да изчезнем.
Обявлението ми не беше посрещнато с ръкопляскане и конфети.
— Реших го — продължих в оглушителната тишина, — защото Ари знае, че сме в района. Нападна ни на връщане от училище, вероятно следи и случващото се в къщата на Ан с камери. Злобекторът също ни е вдигнал мерника. Отгоре на всичко това се появиха странните досиета от училището и загадъчният тунел… Положението далеч не е розово.
19
Гуано — екскременти на прилепи. — Бел. прев.