Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
И тъй ми казваха те: Ти се отучи от пътя, ще се отучиш сега и да ходиш!
И то отново ми рече без глас: „Що значи техният присмех! Ти си, който се е отучил да слуша: сега трябва да заповядваш!
Не знаеш ли кой е на всички най-необходимият? Който заповядва великото. Велико да изпълниш е мъчно: но още по-мъчното е да заповядаш велико.
Това е най-непростимото у теб: ти имаш силата, а не щеш да властваш.“
И аз отвърнах:
— Мен ми липсва лъвски глас за заповядване.
И то наново ми рече като шепот: „Най-тихите думи са, които докарват буря. Мисли, които идват на гълъбови нозе, управляват света.
О, Заратустра, ти трябва да вървиш като сянка на онова, което трябва да дойде: тъй ще заповядваш ти и, заповядвайки, ще вървиш отпред.“
И аз отвърнах:
— Свян ме е.
И то наново ми рече без глас: „Ти трябва още да станеш дете и без свян.
Гордостта на младините личи още върху ти, късно стана ти млад: а който иска да стане дете, трябва още и младостта си да превъзмогне.“
И аз дълго време мислих и треперах. Но най-сетне казах, което изпърво казах:
— Не искам.
Тогава се вдигна смях около ми. Уви, как тоя смях ми раздира недрата и разкъса сърцето!
И то ми рече за сетен път: „О, Заратустра, твоите плодове са зрели, но ти не си узрял за своите плодове!
Тъй че трябва да се върнеш пак в самотността: че ти трябва още да дозрееш.“
И пак се изсмя то и отлетя: тогава стана тихо около ми като от двойна тишина. Но аз лежах на земята и пот ручеше от мен.
— Сега чухте всичко, и защо трябва да се върна в моята самотност. Нищо не премълчах от вас, приятели мои.
А и това чухте вие от мен — който е от всички хора най-мълчаливият — и иска да бъде такъв!
Ах, приятели мои! Аз бих имал още нещо да ви кажа, бих имал още нещо да ви дам! Защо не ви го давам? Нима съм скъперник?
Но когато Заратустра изрече тия думи, преодоля го силата на скръбта и близостта на раздялата с приятелите си, тъй че заплака високо; и никой не знаеше да го утеши. А през нощта замина той сам и остави приятелите си.
Трета част
Вие гледате нагоре, когато желаете възвишение. А надолу гледам аз, защото съм възвишен.
Кой от вас може в също време да се смее и да бъде възвишен?
Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.