Офицерската столова в полицейското управление на Баликов предлага уникален изглед към разрастващата се паника. Част от прозорците ѝ гледат към приемната, където се вихри същински бунт с участието на политици, репортери, гневни граждани и роднини на заложниците, други прозорци гледат към стаите за разпит, където градските полицаи все още не могат да решат кой точно е заподозрян, кой трябва да бъде закаран в болница и какво по-точно да правят със Зигруд.
— За мен това е нещо ново — казва Шара.
— Сериозно? — пита Малагеш. — Не са ли те арестували преди?
— Не. Мен никога не ме арестуват. Това е едно от предимствата да ръководиш нещата отстрани.
— Сигурно е хубаво. Изглеждаш ми много спокойна като за човек, когото току-що са се опитали да убият. Как се чувстваш?
Шара свива рамене. Истината е, че се чувства нелепо, седи тук и пие чай с Малагеш, докато наоколо се вихри хаос. Моментално са ги отделили от останалите спасени заложници — заради политическия им статут и най-вече заради Малагеш, която очевидно е добре позната на всички полицаи тук. Малагеш притиска торбичка с лед към окото си и току ругае цветисто сама себе си, ту че е била твърде бавна, ту че е твърде стара. Вече е пратила заповеди на местната гарнизонна част и всеки момент взвод сейпурски ветерани трябва да пристигне и да поеме охраната им. Това не е по вкуса на Шара, защото твърде често собствената ти охрана се явява сериозна пречка пред това да проникнеш зад охраната на противника. А и Зигруд обикновено ѝ е достатъчен да я пази. Само че понастоящем Зигруд охлажда гнева си в арестантска килия. Заловеният нападател е в добро здраве, затворен в миниатюрна килия, резервирана за най-агресивните престъпници.
Един офицер долива чай в каната, но Шара бързо изпива и него.
— Това ти е четвъртата кана — отбелязва Малагеш.
— И?
— Винаги ли пиеш по толкова чай?
— Само когато съм на работа.
— Защо ли имам чувството, че си от онези, дето винаги са на работа.
Шара свива рамене, без да прекъсва глътката си.
— Ако продължаваш със същото темпо, посланик, добре ще е да си запишеш час при нефролог.
— Как ти е окото?
— Унизително. Но съм била и по-зле.
— Едва ли е чак толкова унизително. Все пак излезе победител в малката ви схватка.
— Имаше време — въздъхва Малагеш, — когато се справях с такива дребни кретенчета, без да се задъхам дори. Вече не е така. Бих дала всичко да си върна силата на младостта. — Примижава и докосва внимателно отеклото си око. — Макар че и в най-силните си години едва ли бих могла да се меря с твоя човек. Онова, дето той го направи в къщата… Къде го намери този тип?
— На едно много лошо място — отговаря Шара.
После бавно се вглъбява в себе си. Врявата се отдалечава и утихва, а тя се заема да направи списък.
Опитът на Шара показва, че списъците съставляват половината от работата на разузнавача, а другата половина е търпението. В крайна сметка шпионажът до голяма степен се върти около събирането на информация и нейния анализ — кой към коя група принадлежи и защо, къде е в момента, сигурни ли сме в данните, има ли и други в района; и след като сме анализирали групите, следва да преценим какво е нивото им на заплаха, и така нататък, и така нататък.
