Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Ренсиал се опита да ги заобиколи, като увисна наполовина от седлото, за да избегне острието на единия куритай, но елитният боец скочи пъргаво от коня си върху седлото на Ренсиал и мушна надолу с двата си меча. Ренсиал откачи крак от стремето, люшна се под шията на коня си и нанесе двоен ритник в гърдите на куритая, докато нагазваха във водата. Робът отлетя от коня, а инструкторът се намести обратно в седлото.
Френтис се опита да види сметката на другия куритай с метателен нож — изчака почти да се изравни с роба, преди да го запрати в окото му. Мъжът сякаш не забеляза раната и замахна към Френтис, докато минаваше покрай него. Острието му пропусна със сантиметри и той извъртя коня си да го последва, но падна мъртъв, с копието на Давока щръкнало от гърдите му. Тя го измъкна от трупа и пришпори собствения си кон напред, за да последва Френтис в реката.
Той виждаше пред себе си Дарнел, как шиба коня си до кръв, докато излиза с мъка на отсрещния бряг. Там го заобиколи ескорт от воларианци и заедно препуснаха на изток, оставяйки ариергард на брега. Ренсиал връхлетя право срещу тях, мечът му вършееше бясно и мъже западаха около него. Той пришпори коня си подир бързо отдалечаващия се Дарнел, но животното залитна, когато едно воларианско острие се впи в шията му. Друг воларианец препусна към инструктора, готов да го прониже в гърба. Конят на Френтис се вряза в неговия преди мъжът да успее да нанесе удара си, а секунда по-късно изкованият в Ордена меч прониза главата му.
Давока изкрещя от безсилие, докато си пробиваше път с бой през останалите воларианци, копието ѝ свистеше и от върха му хвърчеше кръв. Накрая останаха само двама кавалеристи, които отчаяно се опитаха да последват отстъплението на другарите си, но паднаха мъртви от стрели, долетели изотзад. Френтис се обърна и видя Солис и Иверн да прекосяват ръката с лъкове в ръце. Зад тях битката бе приключила и западният бряг бе спокоен, рицари и свободни бойци обикаляха сред труповете.
Френтис хвърли пак поглед към прашния облак, вдигнат от Дарнел, и разбра, че вече няма да го хванат. Давока промърмори някакво лонакско проклятие и запрати копието си в земята. Наблизо Ренсиал бе коленичил до коня си, галеше го по шията и му шепнеше тихо, докато животното не издъхна.
— Това беше безразсъдно, братко. — Бледите очи на Солис го гледаха със сурово неодобрение, което се усили, когато Френтис избухна в смях.
— Да, братко — отвърна той, щом веселието му се оттече; знаеше, че изражението на Солис е огледало на неговото собствено, когато гледа Ренсиал. — Крайно безразсъдно. Имаш моите най-дълбоки извинения.
— В ръцете ни беше! — пенеше се Ермунд и стиснал дръжката на меча, забиваше ножницата в земята. — Аз стигнах на по-малко от два метра от него в мелето. В ръцете ни беше, а е още жив! Направо го чувам как се смее!
— Рицарите му са мъртви или пленени, а той бяга към Варинсхолд като пребито псе — отвърна Бандерс. — Съмнявам се, че му е до смях.
— Макар че сега вече знае броя и местоположението ни — отбеляза Солис.
— Ама му липсват сили да направи кой знае какво по въпроса — възрази баронът.
Стояха на върха на каменистия хълм над реката. Долу бойците на Френтис обикаляха между мъртвите и събираха оръжия и ценности. Недалеч от брега чакаше под стража малка група от рицарите на Дарнел. Без броня представляваха странно жалка гледка, просто уморени и победени мъже, ококорени от страх и с нерви изпънати от моменталната смърт, сполетяла онези воларианци, които бяха опитали да се предадат.
— Защо тези пъпчиви курвенски синове са още живи, братко? — беше го попитал Греблото преди малко, когато бяха достатъчно близо до неспокойно шаващите пленници, за да могат те да ги чуят. — Нали са изменили на Кралството?
— Те се предадоха според обичая — каза му Ермунд, не без известно съжаление. — Баронът ще реши съдбата им.
— По-добре ги дръжте далеч от нас по пътя — промърмори мрачно Греблото, преди да се отдалечи да потърси още плячка.
Бандерс беше изкопчил от пленените рицари достатъчно информация, за да стане ясно колко дълбоко стига заблудата на Дарнел.
— Съграждал наново двореца и се правел на крал — рече той, клатейки шава. — Започвам да се чудя дали тия воларианци не са му наложили някакво Мрачно заклинание, което да го лиши от всякакъв разум.
— Тази лудост винаги си е била в него, татко — каза тихо лейди Улис. — Помня я добре. Като малка я бърках със страст, дори с любов. Впрочем, може и да е била, само че любов към самия себе си, обуздавана единствено от волята на баща му. След смъртта на васален лорд Терос той вече се чувства свободен, най-после готов да полети.