Обединени от божества

— Трябва да освободя всички — отвърна Миранда, отключвайки нова решетка. Тус сграбчи за ризата стареца, изтичал отвътре.

— Ще вземеш ключовете от убития пазач и ще отключиш всички тези килии или ще ти откъсна ръцете — отбеляза мъжагата.

Втрещеният старец закима енергично и бързо се зае със задачата. Тус се обърна към жена, която бе чула заплахата, грабна ключовете от друг повален войник и й ги подхвърли.

— Ти ще ни последваш. Ще отваряш всички килии, които пропуснем — добави той.

Видимо страхувайки се да не я сполети същата съдба като пазачите, жената се съгласи. Миранда далеч не бе във възторг от метода, но одобри резултата и тръгна с Тус. На всеки етаж имаше по двама пазачи. Залисани с тълпата избягали затворници, едрият бунтовник се оправяше с тях без проблеми, оставяйки зад себе си купчини пепел и брони. Всеки убит близник предоставяше нова връзка ключове и някой ужасен беглец биваше впрегнат в работа. Факли биваха запалвани, етажи биваха изпразвани. Цареше тотален хаос. Едва на предпоследния етаж намериха килията на Кая.

Силната млада жена зад решетките бе сред водачите на Подронието и дори след сторилото й се цяла вечност пленничество не бе изгубила пламъка в очите си.

— Миранда! Още когато те видях знаех, че нещата скоро ще се променят! Ти си истински дар от боговете! — обяви Кая, грабвайки меч от най-прясната жертва на Тус, оглеждайки се предизвикателно за други противници.

— Не си ядосана? Тук си заради мен — рече Миранда, объркана от факта, че не бе изискано извинение от нея.

— Рано или късно щях да се озова на подобно място. Но благодарение на теб, още десетки други също бяха затворени! — развълнувано каза жената.

— Не разбирам — изрече Миранда.

— Никой не вярва, че армията е способна на това. В какво ни е превърнала войната! Хората ще бъдат гневни, наранени, в невъзможност да се самозалъгват повече, в безизходица. Това е рецептата за членове на Подронието. Редиците ни ще се удвоят! И това благодарение на теб.

— Не беше ли измъчвана?

— Не повече от няколко минути, ако наричаш интервюто на стола мъчение. Всъщност, откакто бе доведена, онзи с алебардата нареди на тези животни да ни хранят по-добре. Каза, че ни искал здрави и оживени.

Миранда потръпна. Епидим бе искал да са здрави, когато ги убива. Искал е смъртта им да й причини колкото се може повече болка.

— Да вървим. Ако Тус ми е оставил някого да убия, ще се погрижа да останеш недокосната по време на бягството ни — заяви Кая.

— Не! Не мога да дойда с вас — отвърна девойката.

— Трябва!

— Не. Вас може и да спрат да търсят, след като избягате, но към мен Епидим има особено отношение. За всички ни ще е по-добре, ако съм сама.