Ангелският дял
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: „Кралете на бърбъна“ #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Арт Етърнал Дистрибушън“
- ISBN: 978-619-191-398-5
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ангелският дял». Краткое содержание книги:
Никой не е заподозрян - дори и най-големият син на Брадфорд, Едуард. Проблемите между него и баща му обаче го навеждат на мисълта, че съвсем скоро обвиненията могат да бъдат хвърлени върху него. Когато разследването на смъртта се задълбочава, Едуард започва все повече да се увлича в пиенето, както и в дъщерята на учителя по отглеждане на коне. Междувременно, финансовото бъдеще на семейството е в ръцете на бизнес съперник - жена, която иска Едуард само за себе си. Всичко обаче си има последствия и всички имат своите тайни. И точно преди залеза на фамилията се появява някой, стоял дълги години в сянка. Максуел се прибира у дома, но дали ще бъде спасител или ще се окаже най-големият от всички грешници?
При всякакви други обстоятелства тя щеше да се наслаждава на вечерта. Разбира се, вечерта си имаше своята цел, но те всички бяха добри хора, а семейният готвач бе надминал себе си.
Едуард обаче беше успял да съсипе вечерта й. Не би могъл да го направи по-добре, дори да прекарваше по цели нощи в опити да се озове под кожата й.
Дъгни не се интересуваше от нея. Това беше лудост.
— И така… — губернаторът се облегна назад на стола в стил „Кралица Ана“ вдясно от Сътън. — Мисля, че всички трябва да благодарим на мис Смайт за гостоприемството.
Вдигнаха чашките с кафе, а Сътън поклати глава.
— За мен беше удоволствие.
— Не, удоволствието беше наше.
Губернаторът й се усмихна и, господ да й е на помощ, тя чуваше единствено гласа на Едуард в главата си. А това водеше до други неща, други спомени. Особено за последния път, когато бе отишла да го види и двамата…
— Баща ви ни липсва тази вечер — каза губернаторът.
— Да, как е той? — запита преподобният Найс.
Сътън си пое дълбоко дъх.
— Е, всички вие ще научите подробностите утре, но той се оттегля. И аз ще го заместя.
Всички моментално замълчаха, после Дъгни каза:
— Поздравления и съболезнования в същото време.
— Благодаря — тя наклони глава. — Времената са объркани в личен план, но в професионален знам какво точно правя.
— „Сътън Дистилъри Корпорейшън“ не би могла да е в по-добри ръце — губернаторът се усмихна и вдигна чашката си с кафе като за тост. — И очаквам с нетърпение да ви запозная с новите ни предложения за данъци. Вие сте един от най-крупните работодатели в щата.
Беше странно, но тя усети промяната в отношението към нея — всички, дори губернаторът, я гледаха по различен начин. Беше усетила това и на срещата с финансовия комитет сутринта, а после и при разговорите с директорите от висшия мениджмънт през деня. Явлението се наричаше „силата на положението“ — и тъй като властта бе преминала в други ръце, уважението, което преди бе засвидетелствано на баща й, сега бе насочено към нея по силата на повишението.
— И затова ви поканих всички тук — каза тя.
— Щях да дойда с радост и заради десерта — каза преподобният Найс и посочи празната си чиния. — Това е доказателство за добрината на Бог, ако питате мен.
— Амин — намеси се Джорджтоу. — Бих помолил за допълнително…
— Но аз ще кажа на лекаря му — довърши вместо него Берилайн.
— Тя е моята съвест.
Сътън изчака смехът да утихне, а после откри, че се бори със сълзите. Прочисти гърлото си и се успокои.
— Баща ми означава много за мен — вдигна поглед към портрета му, който висеше на отсрещната стена. — И искам приносът му за щата и обществото на Шарлмонт да бъде признат подобаващо. След като дълго мислих, бих искала Катедрата по икономика на университета в Шарлмонт да носи неговото име. За тази цел съм приготвила чек от пет милиона долара и съм готова да дам парите тази вечер.
Президентът на университета ахна и имаше добра причина за това. Тя много добре знаеше, че подаръци от подобна величина не се правят на университета всеки ден и със сигурност не и без упорита работа от страна на университета. И ето я нея, хвърля парите в скута му. След любимия му десерт.
Джорджтоу се облегна назад.
— Аз съм… Нямах представа, благодаря ви. Университетът ви благодари, а за нас ще бъде чест името му да се свързва с нашето учреждение.
Подобно дарение щеше да бъде направено и на университета на Кентъки, но тя нямаше да повдигне въпроса сега. Тя и семейството й бяха почитатели на университета на Кентъки, когато ставаше въпрос за баскетбол — нещо, което отново нямаше да бъде споменато в присъствието на Джорджтоу.
Сътън погледна преподобния Найс.
— Баща ми не е религиозен човек, но ви уважава като никой друг божи човек в щата. Бих искала да се учреди стипендия за афроамерикански студенти на неговото име и да бъде давана от вас. Тя трябва да покрива обучението и учебниците на всяко държавно училище в Кентъки — тя на шега вдигна ръка. — И да, дори на университета на Кентъки. Имаме нужда от повече обучени работници в този щат, такива, които ще искат да направят кариера и да останат тук. Освен това баща ми отдавна има задължения към онеправданите и особено към тези от западните щати. Това ще помогне.