Петият етаж

— Добре де, чувам.

— Разбира се, че чуваш. Но нека ти кажа и нещо друго: онези момчета в центъра играят доста грубо. Но това е голям град и ако не си наясно кое как става, по-добре се връщай в Айова или там, откъдето си се домъкнал. Но фактът си остава — Дейвид Майърс доброволно се е накиснал.

Джейкъбс вдигна фотоапарата, стиснал с два пръста догарящия фас.

— Ако той не се налива цял ден, от петия етаж няма да имат възможност да се обадят на някой като мен.

— Което не означава, че няма да намерят начин да го изхвърлят.

— Може би — кимна Джейкъбс. — Но няма да могат да използват мен. Нито пък други сериозни журналисти, на които им се чува думата. Но ако човекът е чист… — Раменете му леко се повдигнаха. — Град голям, хора всякакви. А на петия етаж играят твърдо по тези правила.

Всичко това го знаех от горчив опит, затова предпочетох да замълча. След два часа чакане Майърс все още беше в „Ястребовото око“. Джейкъбс се върна от проверката, която беше отишъл да направи.

— Хубава кръчма — промърмори той, докато се настаняваше на седалката до мен. — Телевизори с плоски екрани, готин джубокс, красиви сервитьорки.

След като бях прекарал следобеда в колата, вече ми се повдигаше от блудкавото кафе и скапаната компания.

— Той какво прави? — попитах.

— Поговорих си с бармана — рече Джейкъбс и многозначително потърка пръсти, за да покаже, че някакви банкноти са сменили притежателя си. — Той ми позволи да хвърля едно око на сметката му. Засега сме на десетина бири „Хайнекен“.

— За три часа? — подсвирнах аз.

— Аха. Човекът каза, че скоро ще му спре кранчето. Това е добре за моята новина. А ти бъди готов.

Измина още един час, преди барманът да изпълни заканата си. Олюлявайки се, Дейвид Майърс напусна кръчмата и спря на тротоара, облян от ярката слънчева светлина. Джейкъбс защрака с никона си.

— Мога да кажа, че е доста фиркан — промърмори под нос той.

Проследихме го с очи как се насочва към колата си. Човекът на паркинга беше съвсем младо момче. То пое картончето от ръцете му, но не влезе в будката си за ключовете. Вместо това каза нещо, а мъжът с костюма наклони глава и се заслуша, сякаш чуваше някакъв непознат език. После нашият уважаван общински служител избухна. Първо срита гумите на колата си, после стовари двете си ръце върху покрива. Момчето се отдръпна, влезе в будката и затвори вратата след себе си. Майърс тръгна след него, а фотоапаратът в ръцете на Джейкъбс защрака, запечатвайки всички движения на обекта, който щеше да се появи на първа страница в утрешния вестник. Майърс отиде до малката будка, дръпна вратата, а после заблъска по стъклото. Момчето отвори малкото прозорче. След размяната на нови любезности вдигна слушалката и започна да набира някакъв номер. В същия миг Майърс пъхна ръка в процепа и грабна връзка ключове. Момчето зяпна от изненада и бавно остави слушалката. Очите му проследиха клиента, който скочи в колата си и запали мотора.