Лилит: Змия в тревата

Събеседникът му изведнъж се оживи.

— Така значи…

— Именно! — изръмжа комодорът. — Според последното заключение самите те физически са толкова различни от нас, че и да се скъсат, няма как да се разхождат тук незабелязано, защото не им е по силите да променят тъй драстично външността си. Значи им остава да правят роботи с човешки вид… кой знае колко са вече? Започвам да подозирам и собствените си подчинени, да търся изменници. Естествено такива са и отговорностите на тази служба.

В по-ранни времена биха нарекли Службата за оперативна сигурност „тайна полиция“, каквато си и беше без никакви съмнения. Но за разлика от миналите й разновидности, тя почти не се занимаваше с всекидневието на обикновените граждани. Задачите й бяха значително по-мащабни.

Човечеството отдавна бе открило сполучливо решение на проблема. Нямаше свобода нито за обществото, нито за личността, но пък се постигаха резултати — не само на един отделен свят, а където и да било из междузвездната империя, толкова необятна, че единствено тоталният контрол можеше да я превърне в неразделно цяло. Системата беше еднаква. Все същите идеи и идеали, същите ценности, същият начин на мислене и възприемане на света… навсякъде. Гъвкава, приложима при същества с коренно различен биологичен произход… е, понякога ги вместваше в себе си разтърсващо и безмилостно, но все пак поглъщаше чуждите култури и форми на живот. Работната формула проникваше във всичко и налагаше равновесието в най-крайния му вид, ала оставяше място и за варианти с оглед на местните условия, както и шанс за издигане в обществото според способностите и целеустремеността.