Емперо

1

— Нека сме наясно какво става — каза Деран By. — Това е краят на цивилизацията, каквато я познаваме. И ще е страхотно за бизнеса.

На последния етаж на Дома на гилдиите, в голямата съвещателна зала, заделена за ползване от управителния съвет на Дома By, където Деран By, седнал начело на огромната маса, поднесе тази встъпителна реплика, членовете на борда на Дома By, до последния човек, зяпнаха Деран, все едно им се беше изпърдял мощно в лицата.

„Стига де — помисли си Деран, — репликата беше страхотна.“

Външно той с нищо не показа, че е недоволен от неуспеха на репликата си. Нямаше нужда. За първи път в кариерата му в Дома By на Деран не му дремеше особено какво мислят за него, за плановете му или за хапливите му подхвърляния членовете на управителния съвет — всеки от тях негов по-близък или по-далечен братовчед. Защото сега Деран бе управителен директор на Дома By.

И не просто управителен директор. По-рано тази роля зависеше от търпението на борда на директорите, чието мнение за всичко, като се започне от компетентността на управителния директор и се стигне до това какво ще бъде поднесено за обяд, можеше да се опише в най-добрия случай като капризно. Директорският пост на Деран By обаче бе имунизиран срещу неодобрението на борда, защото Джейсин By, предишният управителен директор, се опита да извърши преврат срещу емперо. И емперо, съвсем разумно, смяташе, че това хвърля съмнение върху целия управителен съвет на Дома.

Или поне такова беше извинението.

По-точно, Деран By бе включил ненамесата на борда в работата си като условие, за да разкрие всяко късче информация, с което разполагаше за споменатия заговор, в който той бе активен участник, включително за убийството на изпълнителен директор на една от другите големи търговски къщи и опита за убийство на един от най-близките приятели на емперо и според слуховете, неин любовник. Емперо, която бе притисната от времето и предпочиташе познатото зло, даде съгласието си.