Сивите [bg]

— Какво ти е, Дан?

Момчето заплака, прегърна я с всички сили, зарови лице в нощницата й — цялата беше вмирисана на цигари и джин.

— Какво ти е?

— Сънувах. Много лош сън, мамо.

Тя го заведе в стаята му, сложи го да легне и приседна на ръба на кревата.

— Индианци — хванаха ни и ни одраха живи.

— Кого са одрали?

— Мен! Мен и… нея. Не знам. Мен и момичето.

Хладната й ръка докосна челото му.

— Сънувал си, че си гол с момиче, а това е малко страшно, нали?

— Звездите — каза той. — Звездите…

Но не можеше да се сети какво точно за звездите. Затвори очи. Ръката на майка му го успокои, но някъде дълбоко в него, където се зараждаха писъците, някаква част си спомняше всички ужасни мигове и нямаше да ги забрави никога.

Майка му, въпреки че беше пияна и потисната, постоя още малко до него, после се върна в кухнята и поднови равномерните си и неотклонни нападения срещу бутилката евтин джин.

Кейтлин откри, че е на пода, гола и обляна в пот. Не знаеше как се е озовала тук. Бързо се изправи и осъзна, че я е страх да погледне отражението си в огледалото — ужасен, вледеняващ страх. Застана с наведена глава, подпря се на мивката и заплака.

Не можеше да проумее какво се е случило. Защо беше, гола? Какво правеше на пода? Кое беше онова момче — и защо изобщо си спомняше момче?

Отиде си в стаята и си облече нощницата. Седна до прозореца и загледа как луната се плъзга ниско над езерото. Миризмата на орлови нокти изпълваше въздуха.

После й призля, изтича до банята и повърна. Изми си лицето и зъбите — и най-накрая видя в огледалото собственото си измъчено лице. Неспособна да повярва на очите си, докосна стъклото. Сълзите напълниха очите й и започнаха да се стичат по бузите й. Тя отиде в стаята, легна и заспа мрачен и неспокоен сън на пленена душа.