Отвъд Тъмния портал [bg] [ЛП]

Две

— Погледнете само това място!

Ген Греймейн7, кралят на Гилнеас, посочи към цитаделата, която се извисяваше над тях — масивна постройка, през чиито порти преминаваха в момента. Дори едър и широкоплещест мъж като Греймейн изгледаше като джудже в тази сграда, а сводът на входната порта бе два пъти по-висок от него. Другите крале кимаха, докато влизаха вътре, удивявайки се на дебелите външни стени, изградени от тежки каменни блокове. Греймейн изсумтя, а намръщеното му изражение показваше, че не споделя задоволството им.

— Стена, кула и една-единствена крепост — изръмжа силно той, оглеждайки гневно наполовина завършената сграда отсреща. — За това ли са отишли парите ни?

— Голямо е — отбеляза Торас Тролбейн8, владетелят на Стромгард, който както винаги пестеше думите си. — Голямото е скъпо.

Останалите крале също замърмориха. Всички те бяха загрижени за разходите по строежа, особено след като трябваше да си ги поделят по равно като равноправни водачи на Алианса.

— Колко е висока цената на безопасността? — намеси се високият слаб мъж, който яздеше по-напред в групата. — Нищо, което си струва, не е евтино.

Някои от владетелите замлъкнаха при този тънък намек. Вариан, неотдавна коронованият млад крал на Стормуинд9, познаваше безопасността, но тя му бе отнета. Неговите владения претърпяха огромни щети в ръцете на орките по време на Първата война, когато голяма част от столицата му бе превърната в пепел.

— Наистина… как върви преустройството, Ваше Височество? — попита учтиво слабият като камшик мъж в зелена военноморска униформа.

— Много добре, благодаря, адмирале — отвърна Вариан.

Макар Делин Праудмуър10 да бе владетел на Кул Тирас, той предпочиташе военната си титла.

— Гилдията на каменоделците11 върши невероятна работа. Аз и хората ми сме им особено признателни. Те са изключителни майстори, които спокойно могат да съперничат на джуджетата, а градът се издига все по-високо с всеки изминал ден — той се усмихна към Греймейн. — Смея да твърдя, че си заслужават всяка стотинка.

Другите крале се засмяха, а единият от тях — висок и едър, с прошарена руса коса и синьо-зелени очи, срещна погледа на Тролбейн и кимна одобрително. Теренас, владетелят на Лордерон12, финансира младия принц Вариан, когато той и хората му потърсиха убежище от Ордата. Той дори бе приел младежа в собствения си дом, докато стане време да възвърне бащиния си трон. Сега това време бе дошло и Теренас, както и другарят му Тролбейн, бяха особено доволни от резултатите. Въпреки крехката си възраст, Вариан беше умен, очарователен и благороден младеж, роден за водач и надарен дипломат. Теренас бе започнал да го приема почти като свой син и сега гледаше с бащинска гордост, след като младежът бе успял да се намеси в разговора и да отклони владетелите от надигащото се негодувание.