Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Знам, знам, другия път ще дойда, обещавам - рече Бен. Изглеждаше потънал в тревоги. - Предупредил съм треньора.

- Защитата ни страда. И нападението също.

- Да - въздъхна Бен и обърна глава към игрището с копнеж в очите.

- Е, дано да се върнеш преди мача с Изгубените момчета - каза Джей.

Този уикенд им предстоеше мач със силния отбор на Небивалата земя.

- Ще се постарая.

Джей кимна. Докато говореше с Бен, му хрумна, че ако баща му Джафар е тук, сигурно ще измисли начин да убеди Бен със сладкодумие да му отстъпи не само короната си, а и цялото кралство. А пък Джей искаше само да играе турнир и да се шляе насам-натам. Което показваше, че понякога крушата пада доста далече от дървото... или в неговия случай - по-скоро, че малката кобра изпълзява далече от гнездото може би.

Не беше сигурен, но се надяваше да е така.

- Ей - каза Бен, който чак сега видя лицето на Джей. - Чакай малко. Какво е станало на тренировката? Чад ли го направи?

Джей сви рамене. Докосна кожата под окото си и усети подутина. Не беше портаджия, но Чад явно бе го хвърлил на земята по-силно, отколкото той си мислеше.

- А, случва се. Сигурен съм, че не е искал лицето ми да се сблъска със земята толкова силно.

- Ще говоря с него - намръщи се Бен.

- Не, остави. Имаш си по-големи проблеми - възрази Джей. - С Чад аз ще се оправя.

Последното, което му трябваше, бе Чад да започне да разправя наляво-надясно, че тича при принц Бен всеки път, щом хапне малко прах.

Бен изглеждаше готов да спори. После въздъхна.

- Добре.

- На вечеря ли отиваш? - попита Джей и посочи към трапезарията, откъдето се носеше вълшебният аромат на ястията, приготвени от госпожа Потс.

- Не, имам кралска работа.

- Ти губиш - подкачи го Джей. - Каква е ползата да си крал, ако не можеш дори да се наядеш като хората?

Бен се засмя.

- Говори ми. Хайде, до скоро. Умната.

- Чао, Бен! - изпратиха го момичетата.

- Дами? - обърна се той към тях и ги поведе към сградата, където им отвори вратата като истински джентълмен.

Сети се за анонимната бележка, която бе открил в сака си, и се почуди какво ли значи. Кой би искал да го накара да се върне на Острова на изгубените?

Той бързо забрави въпроса, докато момичетата ахкаха и охкаха заради синината му. Али обеща да му свари от любимия си чай и да попита майка си за някой от шантавите лекове на Лудия шапкар. Джордан го ободри с вълнуващи истории за пътувания с летящо килимче и как той непременно трябва да го пробва някой ден, а Фреди му предложи няколко начина да си отмъсти на Чад.

- Аз например бих му подменила гела за коса с бита сметана. Това ще подейства, как мислиш?

Джей се чувстваше по-добре. На кого му пукаше за някаква тайнствена бележка, според която мястото му не беше в Аурадон? И като стана дума, на кого му пукаше за пещери, пълни с топено злато и съкровища, простиращи се докъдето поглед стига? Когато влезе в трапезарията с приятелките си, Джей се чувстваше богат като султана на Аграба.