![Смъртоносно обаждане [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/5/smrtonosno-obazhdane-bg-download.jpg)
Смъртоносно обаждане [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #8
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "ЕРА"
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно обаждане [bg]». Краткое содержание книги:
Хънтър се вгледа в жената пред себе си. Трудно му беше да определи възрастта ѝ. Тя се държеше гордо и властно като държавен глава, но изящните ѝ черти показваха, че може би е в някой от горните курсове. Гласът ѝ също беше малко издайнически – нежен и момичешки, съчетан с достатъчно самоувереност, за да обезоръжи и най-смелите предположения.
– Не – отвърна Хънтър, искрено развеселен от въпроса ѝ. Знаеше, че вече изобщо не прилича на студент. – Студентските ми дни отдавна приключиха. Аз само... – Погледът му се отмести от нея и се насочи към читалнята. – Обичам да идвам тук нощем. Харесва ми спокойствието на това място.
Отговорът му отново предизвика усмивка на устните на жената.
– Мисля, че знам какво имате предвид – каза тя, обърна се и проследи погледа му през вратата и към просторната читалня, шахматно подредените дъски на пода, масите от тъмен махагон и големите прозорци в готически стил. – Аз харесвам и мириса на това място – добави тя.
Хънтър се намръщи озадачено.
Червенокосата леко наклони глава и обясни:
– Винаги съм мислила, че ако може да се определи миризма на знанието, това е тази тук, не смятате ли? Съчетание от хартия, стара и нова, кожа, махагон... – Тя замълча за момент и повдигна рамене. – Прекалено скъпи кафета и застояла студентска пот.
Този път Хънтър също се усмихна. Чувството ѝ за хумор му харесваше.
– Аз съм Трейси – каза жената и протегна ръка. – Трейси Адамс.
– Робърт Хънтър. Приятно ми е да се запознаем.
Въпреки изящните ѝ ръце ръкостискането ѝ беше крепко и силно.
– Моля – рече Хънтър, отстъпи вдясно и кимна – първо към празната чаша на Трейси, а после към автомата за кафе.
– Заповядай.
– О, не, ти беше пръв. Не бързам.
– Няма проблем. Все още се колебая – излъга Робърт, който пиеше само черно кафе без захар и подсладители.
– Добре. В такъв случай благодаря. – Трейси се приближи до автомата, сложи чашата си на обозначеното място, пусна няколко монети в процепа и направи избора си – обикновено черно кафе. Без захар.
– Е, как вървят лекциите? – попита Хънтър.
– О, не – отговори Трейси, взе чашата си и се обърна с лице към него. – И аз не съм студентка тук.
Робърт кимна.
– Знам. Преподавателка си, нали?
Тя му хвърли изпълнен с любопитство, напрегнат и изпитателен поглед, но изражението му не разкри абсолютно нищо. Това я заинтригува още повече.
– Да, точно така, но как разбра?
Хънтър повдигна рамене.
– Предположих.
Трейси не му повярва.
– Няма как.
Тя се замисли за подвързаните с кожа книги на масата ѝ. Нито едно от заглавията им не загатваше за професията ѝ и дори да беше така, Хънтър се нуждаеше от свръхчовешко зрение, за да ги прочете от мястото, където седеше, или докато е минавал покрай масата ѝ.
– Заяви го твърде уверено, за да е предположение. Някак вече си знаел. Как? – Сега изразът в очите ѝ беше недоверчив.
– Елементарно наблюдение – отвърна Хънтър, но преди да добави още нещо към отговора си, усети, че мобилният телефон вибрира в джоба на якето му. Извади го и погледна екранчето. – Извини ме за момент – каза той и доближи телефона до ухото си. – Детектив Хънтър, специален отдел "Свръхтежки убийства".
Трейси повдигна вежди от почуда. Не беше очаквала това. Няколко секунди по-късно тя видя, че изражението на Хънтър коренно се промени.
– Добре – каза той по телефона и погледна часовника си. Беше 1:14. – Тръгвам. – Затвори и погледна Трейси. – Наистина ми беше приятно да се запознаем. Наслади се на кафето си.
Тя се поколеба за момент.
– Забрави книгата си – извика след него, но Хънтър вече беше слязъл до половината на стълбището.
3.
Специалната секция "Убийства" (ССУ) на лосанджелиската полиция беше елитно подразделение на отдел "Обири и убийства". Беше създадена да разследва серийни и сензационни убийства и случаи, които изискват много време и богат опит. Поради специалността на Хънтър по психология на престъпното поведение и факта, че Лос Анджелис, изглежда, привличаше особен вид социопати, Робърт беше включен в още по-специализирано звено в рамките на ССУ. Всички убийства, които бяха извършени с изключителна жестокост и садизъм, бяха определяни като СТ – свръхтежки убийства. Робърт Хънтър и партньорът му Карлос Гарсия съставляваха отдел "Свръхтежки убийства", ОСУ, в ССУ.
Адресът, който съобщиха на Хънтър, го заведе в Лонг Бийч, и по-точно в триетажна сграда, облицована с теракота, сгушена между дрогерия и ъглова къща. Дори по това време на утрото и макар че избра възможно най-бързия маршрут, на Робърт му отне близо един час да измине петдесет и шестте километра от кампуса на Калифорнийския университет в Уестуд до пристанището на Лонг Бийч.