Сребристи сенки [bg]

Може би щях да се усъмня в себе си и в своите способности, особено след като известно време пиех лекарства, за да притъпя магията на духа. Но накрая цялата магия се възстанови и не ми беше трудно да прониквам в сънищата на другите. Може много неща в този живот да не ми се удават, но аз все още си оставам най-умелият от владеещите магията на духа, способен да създава сънища. Проблемът беше, че познавах малцина други владеещи магията на духа, затова нямаше с кого да се посъветвам защо не можех да достигна Сидни. Всеки морой владее магията с един от четири основни елемента: земя, въздух, вода или огън. Само малцина морои притежават дарбата да владеят магията на духа. Но за разлика от магиите с другите елементи, историческите данни за магията на духа са много оскъдни. Съществуват множество теории, но никой не знаеше със сигурност защо не успявах да се свържа със Сидни.

Асистентът на професора тръсна пред мен купчина листа и същата купчина пред Роуина, прекъсвайки мислите ми.

— Какво е това?

— Ъ, последният изпит — отвърна Роуина и завъртя очи. — Нека отгатна. Не си спомняш и това, нали? Както и предложението ми да учим заедно?

— Сигурно е бил почивният ми ден — промърморих, прелиствайки притеснено страниците.

Осъдителното изражение на Роуина се смени със съчувствено. Понечи да каже нещо, но премълча, тъй като професорът ни нареди да пазим тишина и да се захващаме за работа. Втренчих се в теста и се зачудих как ще го надхитря този път. Тази част от мен, която ме измъкна от леглото и ме накара да се върна в колежа, знаеше колко много означава образованието за Сидни. Тя винаги е завиждала на възможността, която имах — възможност, от която я бе лишил онзи негодник, баща й, опитващ се да контролира живота й. Когато осъзнах, че не мога да я намеря веднага — а повярвайте ми, опитвах обикновени методи, както и магически — реших, че ще продължа с това, което Сидни най-много искаше: да завърша този семестър в колежа.

Длъжен съм да призная, че не съм от най-примерните студенти. Тъй като повечето от дисциплините ми бяха подготвителни занятия по живопис, преподавателите ми обикновено проявяваха снизходителност, стига да им представим нещо. Това беше невероятен късмет за мен, защото „нещо“ е най-точното описание на боклука, който бях сътворил напоследък. Успях да избутам останалите изпити — едва-едва — но сегашният последен можеше да ме закопае. На всички въпроси трябваше да се отговори с „да“ или „не“, без шикалкавене. Не можех да пробутам някаква набързо надраскана скица или рисунка и да се надявам на поощрителна оценка за старанието.