Профил на убиец [bg]

— Сигурен ли си?

— Чуй ме, Александра. Тук не се е случило нищо. Всичко ще отмине, ще го забравим и нещата ще продължат като преди. Обещавам ти. Точно като преди. Тук нищо не се е случило, Алекс. Просто нищо не се е случило.

Запътиха се към техния двор. Александра седна под сянката на едно мангово дърво и през сълзи се загледа в баща й, който продължи да коси тревата. Чувстваше тялото си натежало и отмаляло, сякаш онази част от нея, която се беше носила във въздуха, бе откраднала цялата лекота на плътта й.

Гол до кръста, с прошарени гъсти косми по гърдите, баща й буташе косачката през високата трева край канала. Александра се замисли за мъжете, които можеха да вършат такива ужасни неща, а после да продължават да ядат сладолед и да косят. Гледаше баща си и във въображението си се виждаше като възрастна жена, омъжена за човек като него, силен и сигурен.

Плътта на лицето й тежеше като маска. Не можеше да си представи, че някога пак ще се смее, дори, че ще се усмихва. За пръв път в живота си забелязваше страшното земно притегляне.

След половин час, когато семейство Флинт се прибраха от пазар, близначките се втурнаха при Александра и започнаха оживено да бъбрят. Тя се опитваше да се държи нормално, слушаше ги и кимаше. Моли я попита защо са й зачервени очите и Александра й отговори, че има алергия. След няколко минути госпожа Флинт изкрещя и момичетата изтичаха при нея.

После пристигна полиция и докато откарваха трупа на Дарнъл на носилка, един от цивилните детективи разговаря с баща й на тротоара. Алекс ги наблюдаваше през прозореца на дневната.

— Добре ли си, грахчето ми? — Майка й я прегърна през рамо и се опита да откъсне вниманието й от събитията на улицата. Ала Александра отвърна, че иска да гледа. Макар да не го каза, момичето се боеше, че това са последните мигове, в които вижда баща си извън затворническата килия.

Малко по-късно полицията си тръгна. До края на деня Лоутън подрязва живия плет, а Александра си легна, загледана в издигащите се и спускащи се завеси и заслушана в тракането на бащините й ножици.

Същата вечер госпожа Флинт ви на задната веранда и чупи чаша след чаша на циментовия под. От този момент нататък, щом започнеше да се унася, Александра винаги щеше да си спомня воя и звъна на разбито стъкло. Началото на цял живот безсъние.

До Коледа семейство Флинт се бяха пренесли. Алекс реши, че си е въобразила пускането на вода в тоалетната или че звукът се е дължал на някаква особеност на водопроводната система в къщата, нещо неразбираемо за нея.

Баща й никога повече не спомена за случая и макар че през следващите седмици веднъж-дваж едва не призна на майка си, Александра така и не успя да измисли как да започне. Майка й очевидно не знаеше. Тя продължаваше да нарича смъртта на Дарнъл „провалена наркосделка“ и твърдеше, че била доказателство за отрицателното въздействие на хеви метала и мързела.