Конан отмъстителя [bg]

Отпуснат на дивана, едър румен мъж пиеше вино от бокал, украсен със скъпоценни камъни. Той отвърна на поклона на слугата с небрежно кимване.

— Какво те води насам, Маринус? — В ленивия глас се усещаше строгост. — Нямаше ли достатъчно работа, която да ми свършиш на кралския бал? Той няма да свърши до ранни зори, освен ако Конан не е изпаднал пак в онези свои варварски настроения. Какво е станало? — Пийна си още една глътка и прониза Маринус с поглед.

— Гандар Чен, господарю, кралицата на Аквилония бе отвлечена от неземно чудовище, което отлетя заедно с нея в небето! Тази нощ кралят препусна сам да я търси. Първо обаче, за да разбере нещо за местонахождението на грабителя, той ще посети котийския магьосник Пелиас в Канирия.

— В името на Ерлик, това наистина е новина! — Гандар Чен скочи с блеснали очи. — Петима от отровителите ми висят на хълма за екзекуции, толкова много месо за ястребите. Онези проклети педанти от Черните дракони са неподкупни. Но сега Конан ще бъде сам, в чужди земи.

Той плесна с ръце. Стигиецът влезе безшумно и застана мирно, мургавото му лице бе мрачно и неразгадаемо. Гандар Чен заговори:

— Тази нощ Конан Аквилонски се впуска в дълго пътешествие. Язди сам като обикновен наемник. Първата му цел е град Канирия в Кораджа, където ще търси помощ от магьосника Пелиас. Препуснете бързо към Баракус, който е разположил лагера си край река Ийвга. Заповядайте му да вземе доверени мъже, колкото са му необходими, и да убие Конан в Канирия. Кимериецът не трябва да стигне до Пелиас. Ако онзи проклет черен магьосник реши да му помогне, той може да изтрие всичките ни мъже от лицето на земята с едно махване на ръката!