Лейди Полунощ [bg]

Клейвът беше органът на властта на нефилимите. Доколкото Кит бе чувал, те не харесваха нищо.

- Не ме е грижа - заяви Ема. Очевидно забравила за Кит, тя се взираше в баща му с пламнали очи. - Кажи ми всичко, което знаеш. Ще ти дам двеста.

- Добре, само че не знам много. Отвлекат ли някого, след няколко нощи го намират мъртъв.

- И кога за последен път „отвлякоха някого"? - попита Камерън.

- Преди две нощи. - Джони очевидно смяташе, че напълно си заработва заплащането. - Тялото вероятно ще бъде подхвърлено утре. Всичко, което трябва да направите, е да се появите и да видите кой ще го извърши.

Ема скръсти ръце на гърдите.

- Е, защо не ни кажеш как да го сторим?

Джони изсумтя.

- Носи се мълва, че следващият труп ще бъде подхвърлен в Западен Холивуд. В бар „Саркофаг".

Ема плесна развълнувано с ръце. Гаджето й повтори името й предупредително, ала Кит би могъл да му каже, че си губи времето. Никога досега не бе виждал тийнейджърка да се вълнува толкова за каквото и да било - нито заради известни актьори, нито за момчешки групи, нито за бижута. Това момиче направо трептеше при мисълта за някакво мъртво тяло.

- Защо ти не го направиш, щом толкова се тревожиш? -попита Камерън Джони. Имаше хубави зелени очи, помисли си Кит. Двамата с момичето бяха нелепо привлекателна двойка. Беше почти дразнещо. Кит се почуди как ли изглеждаше прословутият Джулиън. Ако се беше зарекъл завинаги да бъде най-добрият платоничен приятел на Ема, сигурно беше грозен като смъртта.

- Защото не искам да го правя - отвърна Джони. - Струва ми се опасно. Ала вие обожавате опасностите. Нали, Ема?

Тя се усмихна широко и на Кит му хрумна, че баща му май я познава доста добре. Очевидно и преди бе наминавала, за да задава въпроси... Странно бе, че не я беше виждал досега. Докато тя вадеше пачка банкноти от джоба си и ги подаваше на баща му, Кит се зачуди дали някога бе идвала у тях. Винаги когато се появяха клиенти, баща му го караше да слезе в мазето и да не вдига никакъв шум.

- Хората, с които си имам работа, не са от онези, с които би трябвало да се познаваш - бе единственото му обяснение.

Веднъж Кит се беше появил погрешка, докато баща му имаше среща с група закачулени чудовища в дълги одежди. Или поне Кит смяташе, че приличат на чудовища - очите и устните им бяха зашити, голите им глави лъщяха. Баща му му беше обяснил, че са Григори, Мълчаливи братя - ловци на сенки, покрити с белези и подлагани на магически изтезания, докато не се превърнат в нещо повече от човешки същества; те разговаряха с ума си и можеха да четат мислите на другите. Кит никога вече не излезе от мазето, докато баща му беше в „среща".

Знаеше, че баща му е престъпник. Знаеше, че си изкарва прехраната, като продава тайни, но не и лъжи - Джони се гордееше с това, че информацията му винаги е достоверна. Кит знаеше, че и той вероятно ще поеме по същия път. Трудно бе да водиш нормален живот, докато непрекъснато се преструваш, че не виждаш онова, което се случва пред очите ти.