Вълкът през зимата [bg]

Сега в „Пиърсънс Дженерал Стор“ се сменяха карти и се правеха залози. Играеше се покер на дребни стотинки в най-буквалния смисъл и рядко имаше вечер, в която някой от участниците да се прибере вкъщи с олекнал или натежал с повече от долар-два джоб. Все пак добрите карти осигуряваха правото да се перчиш до края на седмицата и се бе случвало компаньоните картоиграчи на Бен Пиърсън няколко дни да не влизат в магазина му, за да дадат възможност на победоносното му настроение да се поохлади.

- Вдигам с десет цента - каза Колдър Айтън.

Колдър бе работил редом с Бен Пиърсън близо половин век и му завиждаше за косата. Той притежаваше малък дял от акциите на магазина, вследствие на кратък период на финансово съперничество в средата на миналия век, когато някои жители на града бяха допуснали вниманието им да бъде отклонено - от войната и от всичко останало - и за известно време бяха изоставили добрата стара предпазливост с надеждата след време напълно да забравят за нея. Но скоро бяха разбрали колко е глупаво да се мисли така и по-възрастните бяха запомнили много добре този урок.

Томас Соулби сви устни и хвърли хладен поглед към Колдър. Колдър рядко качваше с повече от десет цента, ако нямаше поне кента, и бе метнал монетата толкова бързо, че със сигурност държеше флеш или нещо още по-силно. Те винаги играеха с еднооки поп и валета като жокери5, освен това бе мярнал от ръката на Колдър да наднича и дама пика - Томас не смяташе за измама, ако някой е достатъчно невнимателен да покаже картите си на всички. Едно време, когато участваше в корпоративните машинации, тъкмо това му беше помогнало да стане добър бизнесмен. Сграбчваш всяка попаднала ти възможност и я изцеждаш докрай.

- Аз излизам - каза Люк Джоблин.

Шейсетгодишен, той беше най-младият от четиримата, но също така и най-влиятелният. Семейството му беше в търговията с недвижими имоти още откакто пещерният човек бе погледнал свой събрат и си бе казал: „Брей, неговата пещера е много по-голяма от моята. Питам се дали ще се сети да се изнесе. Ако пък не се сети, ще го пречукам и пак ще му взема пещерата“. В този момент някой праисторически Джоблин може би бе надушил възможност да спечели проценти от сделката и едновременно с това да предотврати кръвопролитието.