Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

— Готов ли си да хапнем нещо за обяд? — предложи тя.

На Грегор не му оставаше да направи нищо, освен да я последва до асансьора. Не можеше да прибере свитъка пред нея. Тя щеше да поиска да разбере какво е това, а тъй като вече беше подозрителна относно историите, с които прикриваше времето, прекарано от семейството му в Подземната страна, едва ли щеше да измисли убедителна лъжа. Той не беше успял да измисли дори оправдание да не влиза в пералното помещение!

Върнаха се горе и госпожа Кормаки стопли домашна пилешка супа и сипа големи порции. Грегор ядеше механично, като слушаше само с половин ухо и се мъчеше да поддържа своята част от разговора. Довършваха тортата, когато госпожа Кормаки хвърли поглед към стенния часовник и каза:

— Изтривалката сигурно вече е готова за сушилнята.

— Отивам! — Грегор скочи на крака толкова бързо, че събори стола си. Той го вдигна обратно кол-кото можеше по-спокойно. — Извинявайте. Отивам да сложа изтривалката в сушилнята.

Госпожа Кормаки го изгледа особено.

— Добре.

— Искам да кажа, не е нужно да сме двамата, за да сложим една изтривалка в сушилнята — каза Грегор, като сви рамене.

— Прав си за това. — Тя пъхна в ръката му няколко монети по четвърт долар и продължи да го наблюдава внимателно. — А защо вие вече не използвате нашето перално помещение?

— Какво? — Въпросът го свари неподготвен.

— Защо двамата с майка ти ходите чак до пералнята при месарницата? — попита тя. — Цената е същата. Проверих.

— Защото… пералните машини… там… са по-големи — каза Грегор. Това наистина беше така. Не беше пълна лъжа, макар и да не беше цялата истина.

Госпожа Кормаки го изгледа изпитателно, а после поклати глава:

— Отивай за изтривалката — каза тя кратко.

Асансьорът никога не се беше движил толкова бавно. Едни хора се качваха, други слизаха, една жена задържа вратата, както му се стори, цял час, докато детето ѝ изтича обратно до апартамента им да си вземе шапка. Когато най-после стигна до пералното помещение, Грегор трябваше да изчака някакъв мъж, който очевидно не си беше прал дрехите от близо месец, да зареди шест перални.

Грегор пъхна изтривалката в сушилнята до решетката и се засуети около нея, докато мъжът си тръгна. Веднага щом хоризонтът беше чист, се наведе и издърпа свитъка от решетката. Пъхна го в ръкава на суичъра си и се отправи навън. Без да си прави труда да взима асансьора, тръгна нагоре по стълбите. Изкачи се на първата площадка и седна. Никой нямаше да го смущава тук, не и когато асансьорът работеше.

Измъкна свитъка от ръкава на суичъра си и го разви с треперещи ръце. Там пишеше: