Тръпка [bg]

— Благодаря ти, съкровище. Аз ще бъда в ателието.

Ако мама беше една от онези кукли, които произнасят разни реплики, щом им натиснеш коремчето, това щеше да е една от нейните предварително записани фрази.

— Гледай да не припаднеш от изпаренията — казах, но тя вече бързо се качваше нагоре по стълбите. Изсипах изтерзаните гъби в купата и погледнах към часовника, окачен на яркожълтата стена. Оставаше още час, докато татко се прибере от работа. Имах достатъчно време, за да завърша вечерята и след това може би да се опитам да зърна моя вълк.

Намерих някакво нарязано месо в хладилника, което най-вероятно трябваше да бъде съчетано с изтерзаните гъби. Извадих го и го плеснах върху дъската. Междувременно телевизионният „експерт“ задаваше въпроса дали популацията на вълците в Минесота не би следвало да бъде контролирана по някакъв начин, за да може бройката на тези хищници да намалее. Това определено влоши настроението ми.

Телефонът иззвъня. Вдигнах:

— Ало?

— Привет! Какво става?

Рейчъл. Определено ми беше приятно да я чуя, беше пълната противоположност на майка ми — организирана до педантичност и наистина добър слушател. С нея не се чувствах като някакво извънземно. Задържах слушалката между ухото и рамото си и започнах да режа местото, докато говорех, запазвайки си едно парче с размерите на юмрука ми за по-късно.

— В момента приготвям вечерята и гледам тъпите новини.

Веднага разбра за какво говоря.

— Знам. Само се чудят какво още могат да изстискат от темата, направо не могат да й се наситят. Доста е гадно. Защо просто не млъкнат и не ни оставят да забравим за всичко това и да продължим с живота си? Достатъчно е неприятно да слушаш единствено и само за инцидента, когато отидеш в училище. А покрай твоята история с вълците сигурно се чувстваш наистина зле. Сериозно, родителите на Джак трябва да направят всичко възможно, за да затворят устите на репортерите.

Рейчъл говореше толкова бързо, че трудно й разбирах. Така и не схванах някои от нещата, които каза по средата на тирадата. След това бързо смени темата:

— Оливия звъняла ли ти е днес?

Оливия беше третият член на нашето трио и единствената, която имаше някаква бегла идея и разбираше обсебеността ми от вълците. Рядко се случваше вечер да не се чуя с нея или с Рейчъл по телефона.