Вековен дъжд [bg]

Водещият кролър вече изплюваше двама души от спасителния отряд, облечени от главата до петите в леко комичните костюми за работа в опасни условия. Приличаха на борци по сумо, заели приклекнала позиция.

Оже приближи Себастиан и коленичи до него:

— Тук са. От теб се иска само да не мърдаш и всичко ще бъде наред.

В отговор Себастиан издаде неопределим клокочещ звук. Оже вдигна ръка и даде знак на един от спасителите да се приближи:

— Това е момчето, Манкузо. Мисля, че най-напред трябва да се заемете с него.

— Такъв беше планът — изпука нечий друг глас в ухото й. — Отдръпнете се, Оже.

— И по-внимателно — предупреди ги тя. — Има лошо разкъсване от дясната страна…

Манкузо се извиси в костюма си над малкото момче.

— Спокойно, синко — чу тя. — Ще те оправят за нула време. Добре ли си там вътре?

— Боли — отговори задъхано Себастиан.

— Мисля, че трябва да побързаме — каза Манкузо, като извика и втория спасител с махване на прекалено мускулестата си ръка. — Не можем да рискуваме да го местим, не и при тази плътност на частиците.

— In situ3? — попита вторият спасител.

— Действайте.

Манкузо насочи лявата си ръка към момчето. В бронята му с приплъзване се появи отвор, от който изскочи дюзата на пулверизатор, а от пулверизатора започна да се излива сребристобяла материя, втвърдяваща се моментално при допир. Само за няколко секунди Себастиан се превърна в пашкул с размерите на човек, плътно опакован в кълбо от полупрозрачни нишки.

— Внимавайте — повтори Оже.

Сега и вторият екип се залови за работа, за да изреже с помощта на лазери правоъгълник в леда под Себастиан. От точката на разрязване се надигна нажежена пара. Направиха кратка пауза, като си даваха сигнали един на друг с пестеливи движения на ръцете. Първият екип се появи със сбруя на колела, приличаща на носилка. От люлката се спуснаха тънки метални челюсти и се скриха в леда под Себастиан. След това челюстите съвсем бавно започнаха да издигат плетеницата на пашкула — заедно с ледената основа под нея. Оже проследи как избутаха момчето настрани и го натовариха в първата спасителна машина.

— Беше просто драскотина — каза тя, когато Манкузо се върна при нея. — Няма нужда да се държите като полудели, само го плашите.

— Преживяването ще му се отрази добре.

— Вече преживя достатъчно за един ден.

— Е, не вярвам да му навреди чак толкова. Тук долу всички произшествия са спешни. Мислех, че вече си наясно с това, Оже.

— Проверете и момичето — посочи към кролъра тя.

— Ранена ли е?

— Не.

— В такъв случай е с нисък приоритет. Да видим първо за какво си рискувала живота на хлапетата, а?

Манкузо имаше предвид вестника.

— В товарната секция на кролъра е — отговори тя, като го поведе към повредената машина. В предната й част, под рамената на манипулаторите и инструментите, имаше мрежеста торбичка и отделение за допълнителен товар. Оже освободи ръчната ключалка и издърпа навън подноса. — Ето — каза тя и изключително внимателно извади вестника от преградата.