Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Правилата на лова [bg]
Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Правилата на лова [bg]

Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:

Над военния фотограф Хюго Фицдуейн е надвиснала заплаха от отмъщение заради разправата му с международния мафиот, известен като Палача. Японската групировка Яибо взема Хюго и семейството му на прицел и на него не остава друга възможност, освен да приеме хвърлената ръкавица. След като на два пъти се измъква жив от покушенията на японците, Фицдуейн заминава за Токио, за да се срещне лице в лице с неприятелите си. Това го свързва с красивата, но загадъчна служителка от токийските специални служби Чифуне и го въвлича, в смъртоносна схватка с насилието. Играта се оказва с много по-голям залог, отколкото Хюго е очаквал. Трилър, който ще ви остави без дъх!
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 209
Перейти на страницу:

— Тате! — каза калното момче невъзмутимо.

Фицдуейн отмаля от облекчение. Той бутна отново предпазителя на своя сиг и погледна калното дете.

— Кой си ти? — строго попита той.

— Тате! — извика калното момче. — Аз съм Питър Фиц… — после млъкна съсредоточено. Явно опитваше да прецени ситуацията. Имаше и проблем с произнасянето на фамилията. Изведнъж лицето му грейна: — Аз съм Боти — извика то.

Фицдуейн го вдигна и целуна. Малки кални ръчички обвиха шията му. Малко кално личице се притисна към неговото. Фицдуейн никога не беше свързвал ирландската кал с пълното щастие, но в този миг беше толкова щастлив и доволен, колкото изобщо можеше да бъде едно човешко същество.

Той мушна Боти под душа и когато оттам се появи едно познато тригодишно хлапе, двамата отидоха да се покиснат в голямата викторианска вана. През първите няколко минути, докато Фицдуейн лежеше отпуснат в приятната вода със затворени очи, Боти лежеше в прегръдката му. После неговата палава природа взе връх. Плъзна се от тялото на баща си и отиде да си играе във водата.

Минаха няколко минути. Фицдуейн се отпусна със затворени очи и почти заспа. Играта с крановете на водата беше забранена, а и този на горещата нарочно беше твърде стегнат, за да не може да го завърти, но малките ръчички се пребориха със студения месингов наконечник и съвсем тихичко напълниха една кана до половината. Момчето се изправи, предпазено от падане от някакъв несъзнателен рефлекс на бащините крака. То вдигна каната над Фицдуейн и започна да се кикоти.

Фицдуейн отвори очи точно когато ледената вода се изля отгоре му. Изпълненият му с негодувание вик се чу отвъд двойните врати и отекна в каменните коридори, после веднага беше последван от общия за баща и син пристъп на смях.

Полковник Шейн Килмара, когото само два дни деляха от генералски чин — въпреки противопоставянето на по-консервативните военни и безброй политици и общественици, с които се беше сблъсквал през годините — отвори капачето на часовника си и започна да отчита времето.

Докато се взираше в циферблата, самолетът се залюля отново и стомахът му се надигна към върха на черепа. Все още му се гадеше въпреки хапчетата против въздушна болест, но поне му беше спестен срамът от истинското повръщане. Ниското летене с бойна цел беше много добър начин за незабелязано проникване във въздушното пространство, но в модифицирания за специалните войски Локхийд С130 Комбат Талън — където функционалността имаше значително предимство пред удобството — човек трябваше да бъде готов за тежко пътуване толкова близо до земята или морето, или какъвто и да се случеше терен.

Ирландските рейнджъри бяха създадени като антитерористично подразделение още в средата на седемдесетте, веднага след бомбения атентат срещу британския посланик. Тогава управляващите политици се уплашиха, че ако не вземат някакви предпазни мерки, могат също да попаднат под прицел и това даде известно преимущество на основателя на новата организация. Килмара, който заради едно спречкване с ирландските власти беше служил в специалните войски в продължение на много години, се беше явил като най-подходящ кандидат за ръководител на новата военна част.

Цялата ирландска армия, заедно с готвачите и животните-талисмани, беше малка — с около тринайсет хиляди по-малка от една американска дивизия — и страдаше от хроничен недостиг на екипировка и провизии. Затова Килмара, чието подразделение беше в действителност доста добре екипирано благодарение на допълнителни специални фондове, беше станал първокласен специалист по муфтенето. Помагаше му и фактът, че беше нещо като легенда в общността на Западните специални сили, а същата тази общност беше един малък и подчертано личен свят, който имаше склонността да прехвърля националните граници под знамето на едно подходящо мото, предложено от Дейвид Стърлинг, основателя на SAS1: „Ако се нуждаеш от нещо, не се спирай пред бюрокрацията — намери начин да си го вземеш.“

Килмара не беше взел този Локхийд Комбат Талън — той принадлежеше всъщност на американските въздушни сили — а просто го беше наел заедно с високопрофесионалния му екипаж при една сложна уговорка с Делта. Той имаше склонност към изтънчено сложни бартерни сделки, защото тогава — съдеше от опит — никакъв бюрократ не можеше да ги разнищи. Далеч по-опростеното обяснение на тази уговорка беше, че на ирландците се даваше достъп до Комбат Талън и някои други неща срещу възможността Делта да тренира в Ирландия и по-специално с новия високоскоростен и тежковъоръжен БАТ — бързо атакуващ транспортьор — известен като Гънтрек.

вернуться

1

Тайните служби (англ.). — Б.пр.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 209
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)