Игрите на Немезида [bg]

Механоботът довърши рязането и свали голямо парче от външния корпус. Отдолу се показа скелетът на кораба: яки ребра, заобиколени от плетеница кабели и тръбопроводи, а под тях — втората кожа на вътрешния корпус.

— Да — каза реещият се до него Фред Джонсън, — скапали сте го.

Думите на Фред, макар приглушени и изкривени от комуникационната система на скафандрите им, му подействаха като удар в корема. Фактът, че Фред, формален лидер на Съюза на външните планети и една от трите най-могъщи личности в Слънчевата система, проявяваше личен интерес към състоянието на кораба му, би трябвало да го окуражава. Ала Холдън имаше чувството, че баща му проверява домашното му, за да се увери, че не е оплескал нещо.

— Вътрешната рама е огъната — обади се трети глас по радиото. Беше един кисел на вид мъж на име Сакай, новият главен инженер на Тихо след смъртта на Саманта Розенберг по време на онова, което всички вече наричаха Инцидента в бавната зона. Сакай следеше ремонта от офиса си недалеч оттам през камерите и рентгеновите скенери на механобота.

— Как направихте тази поразия? — Фред посочи към кожуха на електромагнитното оръдие на кила на кораба. Цевта му минаваше почти по цялата дължина на „Роси“, а подпорите, свързващи го с рамата, на места бяха видимо изкривени.

— Разказвал ли съм ти — отвърна Холдън — как веднъж с „Роси“ издърпахме тежък товарен кораб на по-висока орбита, като използвахме електромагнитното си оръдие за реактивна тяга?

— Хубав виц — вметна Сакай, но без следа от хумор. — Някои от тия подпори може и да е възможно да се поправят, но бас ловя, че ще намерим в сплавта достатъчно микропукнатини, за да е по-добре да се сменят изцяло.

Фред подсвирна.

— Това няма да е евтино.

Водачът на СВП ту беше, ту не беше покровител и спонсор на екипажа на „Росинант“. Холдън се надяваше в момента да са на етапа „беше“ от тази нестабилна връзка. Без отстъпката за преференциални клиенти поправката на кораба щеше да стане значително по-скъпа. Не че не можеха да си я позволят.

— Има множество зле закърпени дупки по външната обшивка — продължи да изрежда Сакай. — Вътрешната изглежда добре оттук, но ще я минем под лупа, за да се уверим, че е запечатана както трябва.

Холдън понечи да изтъкне, че връщането им от Ил щеше да включва далеч повече задушаване и смърт, ако вътрешната обшивка не бе херметична, но се спря. Нямаше защо да настройва срещу себе си човека, който в момента отговаряше за поддържането на кораба му в летателно състояние. Спомни си за дяволитата усмивка на Сам и навика ѝ да смекчава критиките си с палячовщини, и усети как нещо зад гръдната му кост се свива. Бяха минали години, но скръбта все още успяваше да го издебне.