Опиянена от теб

Ръцете на Гидиън се плъзнаха по врата към раменете ми, оставяйки след себе си гореща диря.

— Имам нужда да вярвам, че е истина — промълви той нежно. — Боях се, че ще избягаш, че ще се уплашиш. От мен.

— Гидиън, не…

— Никога няма да те нараня.

Хванах ластика на анцуга му и започнах да го дърпам, макар че не можех да го помръдна.

— Знам това.

Нямах никакво съмнение, че никога не би ме наранил физически, винаги беше така грижовен, толкова внимателен. Но в емоционално отношение методично бе използвал любовта ми срещу мен самата. Опитвах се да примиря в едно абсолютното доверие, че Гидиън винаги е наясно с онова, от което имам нужда, и болката от разбитото сърце, което все още не беше заздравяло.

— Наистина ли? — Той се вгледа внимателно в лицето ми и както винаги се опита да долови онова, което премълчавах. — Ако си отидеш от мен, това ще ме убие, но не бих те задържал, ако знам, че така ще те нараня.

— Не искам да ходя никъде.

Гидиън въздъхна шумно.

— Адвокатите ми ще разговарят с полицията утре, за да разберат накъде вървят нещата.

Извих глава назад и нежно допрях устни до неговите. В момента заговорничехме как да прикрием престъпление и щях да излъжа, ако кажа, че това не ме притеснява, в края на краищата бях дъщеря на полицай, но алтернативата беше толкова ужасна, че дори не ми се мислеше за нея.

— Трябва да съм сигурен, че можеш да живееш с мисълта за това, което съм извършил — каза той нежно и започна да навива косата ми около пръста си.

— Мисля, че мога. А ти?

Устните му отново се притиснаха до моите.

— Мога да преживея всичко, ако ти си до мен.

Плъзнах ръце под суитшърта му и потърсих топлината на златистата му кожа. Усетих твърдите, добре оформени мускули под дланите си, мъжественото му тяло беше изкусително произведение на изкуството. Плъзнах език по устата му и захапах леко плътната извивка на долната устна? Гидиън изстена. Звукът на удоволствието му се плъзна по тялото ми като милувка.

— Докосни ме — заповяда той, но в тона му се долавяше молба.

— Докосвам те.

Протегна се зад гърба си, хвана ме за китката и дръпна ръката ми. Без всякакъв срам постави дланта ми между краката си и започна да се търка в нея. Пръстите ми обвиха големия му плътен член, а пулсът ми се ускори, когато осъзнах, че не носи никакво бельо под анцуга.

— Господи — прошепнах аз, — толкова много ме възбуждаш.

Сините му очи бяха вперени в лицето ми, бузите му бяха зачервени, а изваяните му устни — полуотворени. Никога не се бе опитвал да прикрие въздействието, което имах върху него, никога не се бе преструвал, че може да контролира реакциите си към мен по-добре, отколкото аз контролирах своите към него. Това правеше властното му поведение в леглото още по-възбуждащо, защото знаех, че и той също като мен е безпомощен пред привличането, което изпитваме.