Професор Вилчур [bg]

Заминавам надалече и имай милост — не ме търси! Умолявам те, смили се над мене! Зная, че си великодушен и изключително добър. Не те моля, Рафал, да ми простиш. Не съм го заслужила и си давам сметка, че имаш право да изпитваш към мене омраза и отвращение.

Никога не съм била достойна за тебе. Никога не съм се извисявала до твоето равнище. Ти го знаеш прекалено добре и единствено на добротата ти дължа, че винаги си се старал да не го показваш, което за мене бе повече от унизително и мъчително. Ти ме обкръжи с разкош и хора от твоята среда. Обсипваше ме със скъпи подаръци. Но аз явно не съм била създадена за такъв живот. Измъчваше ме и отбраното общество, и богатството, и славата ти, и моето нищожество редом с тебе.

Сега съзнателно избирам нов живот, където може би ме очаква нищета — във всички случаи трудна борба за всеки залък хляб. Но ще се боря редом и заедно с човека, когото безкрайно обичам. Ако с постъпката си не съм потъпкала благородството на твоето сърце, ако можеш, заклевам те, забрави ме. Сигурно бързо ще възвърнеш спокойствието си, ти си толкова умен, сигурно ще срещнеш друга, стотици пъти по-добра от мене. От все сърце ти желая да бъдеш щастлив, каквато напълно ще бъда и аз, науча ли, че ти си добре.

Вземам Мариола, защото без нея не бих могла да живея нито час. Ти го знаеш най-добре. Не мисли, че искам да те лиша от най-голямото съкровище, което е наша обща собственост. След няколко години, когато и двамата ще можем спокойно да се върнем към миналото, ще ти се обадя.