Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Седнах до перилата зад скамейката на обвиняемите. Първото обявено дело беше за преразглеждане на гаранция и мина бързо. После обявиха делото „Щатът Калифорния срещу Кейси“ и аз се изправих.
– Майкъл Холър от страна на защитата.
Прокурорът също обяви присъствието си, младеж на име Виктор Деврийс. Нямаше си и представа как ще му се стъжни, когато отидем на процес. Съдията Ортън Пауъл зададе обичайните въпроси дали е възможно извънсъдебно уреждане в последния момент. Всеки съдия има прекалено натоварен график и категорично нареждане да разчиства колкото може повече дела чрез извънсъдебно уреждане. Последното нещо, което желае да чуе всеки съдия, е, че няма надежда за споразумение и процесът е неизбежен.
Обаче Пауъл прие лошата новина от нас с Деврийс спокойно и попита дали сме готови да насрочим процеса за края на седмицата. Прокурорът отговори утвърдително. Аз – отрицателно.
– Ако е възможно, Ваша светлост, бих искал да го отложим за идната седмица.
– Каква е причината за отлагането, господин Холър? – нетърпеливо попита съдията. – Прокуратурата е готова и аз искам да се отърва от това дело.
– И аз искам да се отърва от него, Ваша светлост. Но защитата се опитва да открие свидетел, който ще ни бъде нужен. Крайно необходим свидетел, Ваша светлост. Предполагам, че едноседмично отлагане ще бъде достатъчно. До идната седмица би трябвало да сме готови да излезем на процес.
Както се очакваше, Деврийс възрази срещу отлагането.
– Ваша светлост, обвинението за пръв път чува за липсващ свидетел. Господин Холър разполагаше с близо три месеца да открие свидетелите си. Тъкмо той настояваше за процес по бързата процедура, а сега иска да изчакаме. Мисля, че това е просто тактическо отлагане, защото му предстои дело, което…
– Можете да запазите останалото за съдебните заседатели, господин Деврийс – прекъсна го съдията. – Господни Холър, смятате ли, че една седмица ще реши проблема ви?
– Да, Ваша светлост.
– Добре, ще се видим с вас и господин Кейси идния понеделник и тогава вече ще бъдете готови. Ясен ли съм?
– Да, Ваша светлост, благодаря.
Обявиха следващото дело и аз се отдалечих от масата на защитата. Проследих с поглед заместник-шерифа, който изведе моя клиент от кошарата. Кейси се озърна през рамо към мен с изражение, съдържащо равни части гняв и смут. Отидох при Рейналдо Родригес и го попитах дали ще ме пуснат в килията, за да обсъдя някои неща с клиента си. Тая професионална любезност се позволяваше на повечето редовни адвокати. Родригес се надигна, отключи вратата зад бюрото си и ме пусна да мина. Тоя път му благодарих, назовавайки го с истинското му име.
Кейси беше в килията с още един обвиняем, човека, чието дело бяха обявили преди нашето. Помещението беше просторно и покрай три от стените имаше пейки. Лошото на това да разгледат делото ти рано е, че след изслушването трябва да киснеш в кафеза, докато се напълни с достатъчно хора, за да откарат пълен автобус обратно в окръжния затвор. Кейси се приближи до решетките.
– За какъв свидетел говореше? – попита ме той.
– За господин Кинт – отвърнах аз. – Нужен ни е само господин Кинт, за да пристъпим към процеса.
Лицето на Кейси се сгърчи от яд. Опитах се да му обясня положението по-добре.
– Виж, Харълд, знам, че искаш да приключим с това, за да стигнем до процеса и после до обжалването. Само че трябва своевременно да си плащаш стоката. От опит ми е известно, че няма смисъл да гоня хората за пари, след като конят отиде в реката. Щом искаш стоката сега, плащаш си я веднага.
Кимнах и понечих да се обърна към изхода, който водеше съм свободата. Ала после пак го погледнах.
– И не си мисли, че съдията не е наясно. Паднал ти се е млад прокурор, който има жълто около устата и не му се полага да мисли откъде ще получи следващата си заплата. Обаче Ортън Пауъл бая годинки е бачкал като адвокат, преди стане съдия. Наясно е с издирването на крайно необходими свидетели като господин Кинт и сигурно няма да погледне с добро око обвиняем, който не плаща на адвоката си. Аз му дадох да разбере какво става, Харълд. Ако поискам да се откажа от делото, той ще ми позволи. Но предпочитам идния понеделник пак да дойда тук и да му кажа, че сме открили свидетеля и сме готови за процес. Чат ли си?
Кейси не отговори веднага. Отиде в отсрещния край на килията и седна на пейката. Когато най-после отвори уста, не гледаше към мен.