Хари Потър и затворникът от Азкабан

ГЛАВА ВТОРА

ГОЛЯМАТА ГРЕШКА НА ЛЕЛЯ МАРДЖ

Като слезе за закуска на следващата сутрин, Хари завари тримата Дърсли седнали край кухненската маса срещу новия телевизор. Това бе подаръкът на Дъдли при пристигането му у дома за ваканцията, защото той все се оплакваше, че пътят между хладилника в кухнята и телевизора в дневната бил много дълъг. Така Дъдли бе прекарал по-голяма част от лятото в кухнята, приковал в екрана малките си свински очички, а петте пластта на розовата му брадичка се тресяха, докато той непрекъснато дъвчеше.

Хари седна между Дъдли и вуйчо си Върнън, едър пълен мъж с много къс врат и големи мустаци. Не само не честитиха рожденния ден на Хари, но и никой не даде знак, че го е забелязал да влиза в кухнята. Хари бе свикнал с това отношение и не се впечатли. Той си взе една препечена филийка и погледна към екрана, където в същия момент вървеше текст от новините със съобщение за някакъв избягал затворник.

„…предупреждава населението, че Блек е въоръжен и крайно опасен. Открита е специална гореща телефонна линия, на която се приемат обаждания за всякакви следи от беглеца.“

— Не е нужно да ни казват какъв е — изгрухтя вуйчо Върнън, вдигнал поглед над вестника си да види затворника. — Виж го само на какво прилича с тия мръсни дрипи! Ами косата му!

После погледна изкосо Хари, чиято немирна коса постоянно вбесяваше вуйчото. В сравнение с мъжа на екрана обаче — с изпито лице, заобиколен от сплъстена, рошава, един лакът дълга коса — Хари се чувстваше направо спретнат.

Отново се бе появил текстът на новините:

„Министерството на земеделието и риболова ще обяви днес…“

— Я чакай! — присети се вуйчо Върнън, яростно облещен срещу телевизора. — Не ни казаха откъде е избягал тоя маниак! Каква полза тогава? Че лудият може ей сега да се появи на нашата улица.