Златният шанс

— Искам да ти кажа няколко думи, чичо. Тази сутрин беше много несправедлив към мен. Бих искал да знам дали ти на моята възраст би могъл да излезеш на улицата, отхвърлен от роднините си и между единадесет и петнадесет и пет и половина да се сдобиеш с доход от двадесет хиляди лири на година. Аз направих точно това!

— Ти си луд, момче.

— Не луд, а съобразителен! Ще се оженя за младо, богато и красиво светско момиче. Още повече, такова, което отхвърля един херцог заради мен.

— Да се ожениш за едно момиче заради парите му? Не съм мислил, че си способен на това.

— И си бил прав. Никога нямаше да се осмеля да й предложа, ако, за голям късмет, не беше ми предложила тя. След това се отрече, но я накарах да си промени решението. И знаеш ли, чичо, как стана всичко? С помощта на благоразумното изразходване на две пенита грабнах „златния шанс“.

— Защо две пенита? — попита господин Ледбетър, заинтересуван от финансовата страна на въпроса.

— Дадох ги за банан от една двуколка. Не всеки би се сетил за този банан. Къде се взима разрешително за сватба? В Доктърс Комънс или в Ламбет Палъс?