Океан от щастие

Някаква приятна мелодия се разнесе някъде от близо. Присегна се и откачи от колана Джи Ес Ема. Отвори с мъка очи и бавно прочете от светещия екран съобщението: „Честит Рожден Ден! Бъди много здрав и все така добър и всеотдаен! Желая ти от все сърце, океан от щастие!“.

Беше забравил, че днес е рожденият му ден. Старата му приятелка от младини обаче си бе спомнила. Нещо в него се стегна, изпъна и затрептя. Сънливостта изчезна безвъзвратно.

Стефан изправи гръб, пое си дълбоко въздух и се усмихна.

Погледът му се зарея натам, далече на запад, където облачната пелена вече светлееше. Внезапно, без предизвестие, късното следобедно слънце показа златния си лик. То хвърли няколко радостни лъча светлина по измития от дъжда Балкан и засия меко и обнадеждаващо.