Туист агейн

Не чаках повторна покана. Стиснах стотинките в шепата си и се затичах нагоре към площада, където беше стария РЕП за вестници и списания. Незнайно откъде всеки от бандата се беше сдобил със стотинки и всички затичаха подир мен. Трябваше да купим новите вестници. Тогава нямаше телевизия и цялата информация за актуалните събития течеше от радиоточката и от вестниците.

Тичах задъхан. Усещах задъханите гласове на приятелите си зад мен. Тук там хората се спираха и ни питаха. „Какво се е случило, бе деца?“

А ние без да спираме, тичахме задъхани и крещяхме, „Гагарин е излетял!“, „Има съветски космонавт в космоса!“

И сега си спомням онова тичане. Бях най-бързото хлапе от бандата, защото имах съответната тренировка, с онова телено колело с карачка около кооперацията. Абе, беше едно тичане…