Кражбата на чертежите
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: his last bow #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кражбата на чертежите». Краткое содержание книги:
— Вагоните бяха ли прегледани?
— Да, и в тях не се откриха никакви следи от насилие и борба, както не бе открит и никакъв билет.
— Нито една врата ли не беше отворена?
— Нито една.
— Най-новите сведения от тази сутрин — заяви Лестрейд — са, че един пътник от същия влак около 11 часа и 40 минути около станция Олдгейт е чул звук от тежък удар като от падане на тяло. Гъстата мъгла е направила невъзможно да се види каквото и да е. Пътникът не е отдал голямо значение на този факт. Но какво прави господин Холмс?
Моят другар беше застанал с напрегнат израз на лицето. Той се вглеждаше в релсите, които на това място, завивайки от тунела, представляваха гъста плетеница, цяла паяжина от съоръжения и безброй стрелки. Устните му тихо шепнеха:
— Стрелките, стрелките…
— Какво говорите, господин Холмс? — запита Лестрейд.
— Мисля си колко остър завой прави тук линията, а също и това, колко често при поредица от стрелки вагоните буквално се тресат. Да, този завой и стрелките! Кълна се в Юпитер, ако това не е било така!
— Но кажете, господин Холмс, нима намерихте ключа на загадката?
— По-правилно е да се каже идеята, посоката, нищо повече, Лестрейд. Но работата безусловно става интересна. Изключителна! И защо не! По насипа не виждам никакви следи от кръв.
— Едва ли е имало.
— Аз мислех, че раната е голяма.
— Всъщност костта е раздробена, но външно почти незначителна.
— И все пак не е минало без никакъв кръвоизлив. Не бихме ли могли да прегледаме отново вагоните?
— Боя се, че няма да можете, господин Холмс. Влаковите композиции са разформирани и вагоните са тръгнали в различни посоки, с различни влакове — отговори железопътният чиновник.
— Мога да ви уверя, господин Холмс, че вагоните бяха прегледани съвсем внимателно — рече Лестрейд. — Аз сам се погрижих за това.
Един от недостатъците на моя другар беше, че понякога се отнасяше с раздразнение и пренебрежение към хората, у които усещаше слабо развити интелектуални способности.
— Много е възможно — рече Холмс, като се обърна наполовина настрана, — Ние свършихме тук работата си, Уотсън, Няма да ви безпокоим повече, господин Лестрейд, защото мисля да отидем в Уулуич.
В Лондон Бридж Холмс написа телеграма, която адресира до брат си. Тя гласеше:
„Виждам лъч светлина, но може да се окаже и мираж. Моля, изпратете ми на Бейкър стрийт списък на всички чуждестранни шпиони, които са ви известни, както и техните адреси понастоящем в Англия.