Бессильные мира сего

— К’во?! — попита той крайно агресивно, с неочаквано висок и пресипнал глас.

— Извинявай — побърза да каже Вадим. — Нищо лично. Аз така, от страх.

— Не му обръщай внимание, Кешик — рече небрежно Ераст Бонифатевич. — Той така, от ужас. Шегува се. Много се изплаши. Случва се… Вадим Данилович, да бяхте седнали. Защо, наистина, скочихте така? Един мой познат в такива случаи казва: я си сядай на задника… Какво може да има в палатката? Ловна двуцевка, предполагам? Първо ще трябва да я извадите изпод вещите, после да намерите патроните, да я заредите… Смешно е, ей Богу, несериозно е. Оставете и дайте по-добре да си продължим разговора.

Вадим отново седна до масата и приглади косата си с двете ръце.

— Както казват в такива случай англичаните — рече той с измъчена усмивка — my poodle light, on dick as all. В превод: моят пудел лай, оти е зъл.5

Ераст Бонифатевич разбра, макар и не веднага, и попита:

— Интересно какво казват в такива случаи холандците?

— Не зная.

— А французите?

— Кон троа псе, муа го апеше — веднага отговори Вадим.

— Което в превод е…

— Кон трева пасе, муха го хапеше. Селска картинка. Левитан Крамски.

В отговор на това Ераст Бонифатевич изхъмка неопределено и каза одобрително:

— Остроумно. Весел събеседник сте, Вадим Данилович. Но хайде да се върнем на нашата работа.

— Не зная какво още да ви кажа — проговори Вадим уморено и затвори очи. — Вие не ме слушате. Казвам ви, че това е невъзможно. Вие не ми вярвате… Вярвате в чудеса, а чудеса не съществуват.

— А да ЗНАЕШ бъдещето? — каза Ераст Бонифатевич напористо. — Да знаеш бъдещето — нима това не е чудо?

— Не. Не е. Това е умение.

— Да поправяш бъдещето също ли е умение?

— Ама не е така! — каза Вадим с досада и отвращение. — Обясних ви вече. Това е като газова тръба с голям диаметър: вие гледате в нея и там, на другия край, картинка — това е бъдещето. Ако обърнете тръбата, ще видите друга картинка. Друго бъдеще, разбирате ли? Но как да я обърнеш, като тежи сто, хиляда тона — тя е като волята на милиони хора, разбирате ли? „Равнодействащата на милиони воли“ — казал го е Лев Толстой. Как ще заповядате да обърна тази тръба? С какво? С х… ли, извинете ме за израза?

— Това си е изцяло ваша работа — възрази Ераст Бонифатевич, който го бе слушал много внимателно и без да прекъсва. — С каквото ще ви е по-удобно, с това я обръщайте.

— Но това е невъзможно!