Двадесет спомена

— Не, абсолютно никаква. Знам, че съм постъпил добре. Аз съм стар човек. Много по-стар, отколкото бих могъл да го понеса.

Изведнъж той почувства как нещо вътре в него рухва. Съзнанието му започна да се разпада, докато се плъзгаше към небитието. Внезапно осъзна, че не си спомня своите последни думи. С неимоверно напрягане все пак си ги припомни и ги изкрещя:

— Безсилието е свобода!

Той умря тържествуващ, а те склопиха очите му.