Нашият невронен Чернобил

Нашият невронен чернобил породи и собствен фолклор. Съвременният градски фолклор разказва за „стопаните-наследници“ — група жертви на чернобила, оказали се способни да преживеят атаката на вируса. Предполага се, че те „се правят на хора“, образувайки сред нормалните хора, или „овцете“, тайна контракултура. Това е крачка назад към мрачните традиции на Лудизма, и страховете на обществото, проецирани някога върху опасното и безразсъдно „жречество на науката“, сега се трансформира в приказки за свръхчовеци. Този психологически пренос става ясен, когато разбираме, че „стопаните-наследници“ се специализират в научни изследвания от типа на онези, на които сега гледат с неодобрение. Мнението, че уж някаква част от човешката популация е постигнала физическо безсмъртие и го крие от хората, е пълен абсурд.

Авторът, напълно правилно, се отнася към този мит с презрението, което последният заслужава.

С изключение на някои отбелязани вече от мен места, книгата на доктор Хотън е просто забележителна, и вероятно ще стане решаващ труд по това централно явление на съвременността. Д-р Хотън напълно може да се надява да добави към своя списък от почетни награди още една Пулицърова награда. Този велик патриарх на науката на деветдесет и осем годишна възраст създаде още един изтъкнат труд в своята бързо развиваща се област на знанието. И многобройните му читатели, включително автора на настоящата рецензия, могат само да се възхищават на неговата енергия и да чакат продължение.