Вихреният танцьор
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихреният танцьор». Краткое содержание книги:
— Buona sera4, Каприно — Джулия Марцо го пресрещна долу при стъпалата. — Стана ли както искахме? — Тя се усмихваше сладко.
Каприно повдигна наметалото си, за да й покаже кесията.
Тя му протегна дланта си.
— Удоволствие е да се работи с теб, Каприно.
— Утре — възпротиви се той и понечи да я отмине.
— Сега. — Усмивката й остана непроменена. — Или ще разкрия на благородния Андреас, че не възнамеряваш да изпълниш обещанието си и да намериш този крадец, ами още сега си хукнал към портите на града. Твърде се съмнявам дали въобще ще стигнеш до великолепната къща, която си вдигнал с изстисканите от твоите блудници и крадци дукати.
Той се спря рязко и се обърна към нея. Наистина трябваше да предположи, че Джулия щеше да подслуша всичко, което се говори в покоите на Андреас. Не опираше само до ослепителната хубост на тази блудница, позволила й да се издигне от момиче в негов публичен дом до собственичка на таза изискана casa5. Джулия Марцо беше хитра. Неохотно развърза кесията и пусна пет дуката в дланта й.
— Някой ден, когато чашата на търпението ми прелее, ще наредя да те върнат при мен — каза той тихо. — Ще те съблека гола-голеничка и ще те изложа вън на улицата за показ. Всеки минувач ще може да купи твоята сладко ухаеща плът. Как мислиш, дали ще се харесаш на изтънчените си господа подир няколко седмици всеобща употреба?
— Не можеш да ме уплашиш. — Тя отмина заплахата със свиване на рамене. — Каприно, вече не можеш нищо да ми сториш. Радвам се на закрилата на много силни господа тук във Флоренция.
— Като например на закрилата на това копеле горе, нали? — Каприно посочи с глава към вратата в горния край на стъпалата. — Тук, във Флоренция, Андреас не разполага с никаква власт. Той е господар само в Мандара.
— За момента. — Погледът на Джулия се зарея нагоре. — Лион би могъл да властва навсякъде. Мъже като него са рядкост.
Каприно присви очи.
— Не долавям ли тук полъх на страст, madonna mia6? Бъди предпазлива или ще загубиш единственото си оръжие в битката с Купидон! Една блудница не бива никога да изпитва желание. Тя трябва само да възбужда желанието на другите.
— И Лион ме желае страстно — обясни тя разпалено. — От две години насам той посещава моята casa. Никога не е искал друга жена, винаги само мен. — Когато забеляза удовлетворения поглед на Каприно, тя се опита равнодушно да омаловажи цялата история. — Не че е толкова важно…
— Виждам, че твърде много държиш на него. — Той я погледна пронизващо. — Бих искал да зная само защо. Ти имаш извънредно странен вкус. Аз намирам този мъжага твърде грозен.
— Та как можеш тъкмо ти да прецениш това? Нима ти намерих толкова много прелестни момчета и отблъскващи мъже, без да зная колко е своенравен твоят вкус, Каприно.
Той натика кесията в пояса си и каза подигравателно:
— За моя префинен вкус той е прекалено недодялан. Войниците могат да бъдат толкова грубовати… Но тук има за теб още пет дуката, ако откриеш, защо нашият сърцат кондотиер се нуждае от услугите на крадец.
Погледът на Джулия се насочи отново към горния край на стъпалата.
— Нека да помисля. Но той не е мъж, който се разбъбря в компанията на жена.
— Дори в компанията на la bella7 Джулия? — Каприно се обърна с лице към нея. — Седем дуката?
Той отвори вратата и излезе на улицата.
Тази вечер свърших чудесна работа, мислеше си Каприно доволен. Андреас изглежда се надяваше, че ще спечели много, защото не се пазари и се подчини доста безславно на исканията му. Ако действаше и по-нататък разумно, Каприно явно можеше да натрупа още злато в раклите си.
Вместо да тръгне към собствената си къща встрани от площада, той се отправи към Виа Калиматла и печатницата на Джовани Балано.
— Ти отстъпи прекалено лесно — каза Лоренцо, когато вратата се затвори зад Каприно. — Щях да го принудя да се задоволи с по-малко.
Лион вдигна чашата към устните си.
— В случай че Каприно ми доведе онзи, който ми трябва, парите ми няма да отидат на вятъра.
Лоренцо сви рамене.
— Щом така смяташ.
— Да, така смятам. — Лион вдигна краката си върху масата и ги кръстоса. — Вдругиден тръгваме за Солинари.
— В случай, че крадецът на Каприно издържи твоя малък изпит.
— Дано има късмет, защото иначе ще ти заповядам да постъпиш с Каприно както намериш за добре.
4
Добър вечер (итал.) — Б.пр.
5
Къща, дом (итал.) — Б.пр.
6
Господарко моя (итал.) — Б.пр.
7
Хубавата (итал.) — Б.пр.