Паула

Майка ми не била подготвена за майчинството, в онези времена тези въпроси се обсъждали шепнешком пред неомъжените девици, а на Меме изобщо не й хрумнало да я посвети в неприличните копнежи на пчеличките и цветята, защото душата й витаела в други селения и тя била по-силно заинтригувана от надрационалното явяване на духове, отколкото от грубата действителност на този свят; при все това, едва предугадила, че е бременна, майка ми разбрала, че ще има дъщеря, нарекла я Исабел и установила с нея непрекъснат диалог, който не престава и до днес. Вкопчена в малкото създание, което растяло в утробата й, тя се опитвала да компенсира самотата си на нещастно омъжена жена, говорела ми на висок глас и плашела околните, в чиито очи поведението й било като на безумна; предполагам, че аз съм я слушала и съм й отговаряла, но нямам спомени от този вътреутробен период.

Баща ми имал великолепен вкус. На показността в Чили винаги се е гледало като на лош порок, защото там умереността се счита за признак на изисканост; ала в Лима — столица на вицекрале — перченето определяло добрия тон. Настанил се в къща, несъответстваща по разкоша си на положението му на втори секретар в посолството, обградил се с прислужници индианци, поръчал от Детройт луксозен автомобил и взел да пръска пари по празненства, казина и разходки с яхта, и никой не можел да си обясни как финансирал толкова екстравагантност. За кратко време успял да се свърже с най-отбраното общество в политиката и социалните дела, открил слабостите на всеки и благодарение на контактите си успял да се добере до недискретна информация, че дори и до някои държавни тайни. Превърнал се в задължителен гост на всички гуляи в Лима; в разгара на войната се снабдявал с най-хубавото уиски, най-чистия кокаин и най-отзивчивите куртизанки; всички врати се отваряли пред него. Докато той изкачвал стъпалата на кариерата, съпругата му се чувствала като затворник в безизходно положение, обвързана на двайсетгодишна възраст с мъж, който й се изплъзвал и от когото зависела изцяло. Тя креела във влажната лятна горещина и пишела безкрайни страници на майка си, които кръстосвали морето и потъвали в пощенските чували като разговор между глухи. Тези меланхолични писма, натрупани на купчина върху бюрото, убедили Меме в разочарованието на дъщеря й; тя прекъснала спиритическите си сеанси със своите три езотерични приятелки от Бялото братство, взела тестетата гадателски карти в куфарче и потеглила към Лима на крехък двумоторен самолет — един от малкото, които превозвали пътници, защото в този период на война самолетите се пазели за военни цели. Пристигнала точно навреме за моето раждане. Самата тя била довела на бял свят трите си деца в собствения си дом, подпомагана от своя съпруг и една акушерка, и затова се почувствала объркана пред модерните методи в клиниката. Приспали родилката с едно бодване и я лишили от възможността да участва в събитията, а едва родило се, бебето било отнесено в една асептична зала при други подобни създания. Много по-късно, когато се разнесла мъглата от упойката, осведомили майката, че е родила момиченце, но че съгласно правилника, щели да й го дават само в часовете за кърмене.