Непростимо

Прибирам си такъмите в багажника на колата, а пушката хвърлям на задната седалка. После си намествам задника на седалката зад волана и слагам люспата на съседната — да си я гледам. Дали онова, което чух да профучава над дърветата, наистина беше еврен? Не знам. Не знам дори дали да вярвам на цялата тази евренска история. Но люспата до мен определено не е от изтребител! Може би…. може би ми се иска да вярвам…

Не… без „може би“…

Сигурно е бил еврен.

Четиридесет години са го чакали. Него — еврена. Чудото. Защото на тоя свят има неща, дето хората веднъж загубят ли, наистина само чудо може да им върне. Как можа да ми хрумне: „изтребител“. Нямаше да е честно — някакъв си тъп изтребител…

Трябва да е бил еврен!