Наблюдателят

Те знаят на случващото се и за всичко, което се е случило. Те го управляват постоянно и трябва да знаят. Те са доловили опасността преди него; разбрали са, че тя заплашва не само него, но и самите тях. Щом силата може да прониква през неговата защита, значи може да открие връзките му с тях и да се добере до тях. Затова връзката беше прекъсната завинаги. Бяха се погрижили за това. „Ти не трябва да откриваш себе си. Никой не трябва да подозира съществуването ти. С нищо не трябва да издаваш присъствието си. И в никакъв случай да не позволяваш да ни проследят.“

Студени, пресметливи, безразлични. И наплашени. Сигурно по-наплашени дори от него. Сега те знаеха, че в галактиката има сила, която може да открие изпратения от тях безплътен наблюдател. Сега никога вече няма да изпратят друг, защото в тях страхът ще живее вечно. И ще нараства — ами ако връзката не е прекъсната бързо и ако силата вече е открила пътя към тях?

Страх за собствените им тела…

„Не за телата им — произнесе глас вътре в него. — Не за биологичните им тела. Никой от твоето племе повече няма тела…“

— А какво са те? — попита той.

„Те са само изпълнители на функции, значението на които почти не разбират.“

— А ти кой си? Откъде знаеш всичко това?

„Почти по нищо не се различавам от теб. Сега ти ще станеш като мен. Ти осъзна себе си и стана свободен.“

— Нима за да си свободен, е достатъчно да осъзнаеш себе си?

И в същия миг разбра, че не му е нужен отговор.

— Благодаря ти — каза той.