Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
Белгарат потрепна, опита се да размърда ръката си и каза:
— Можеш да не бъдеш така груба, Поул!
Старата му избеляла туника бе раздрана на няколко места и изцапана с кал.
— Трябва да се стегне здраво, татко — отвърна тя. — Нали не искаш да зарасне накриво?
— Помислих си, че ти доставя истинска наслада да стягаш — рече той с обвинителен тон.
— Следващия път се превържи сам — каза хладно дъщеря му и изопна сивата си рокля.
— Жаден съм — измърмори Белгарат на гиганта Барак.
Граф Трелхайм отвори тясната врата и викна:
— Халба бира за Белгарат!
— Как е той? — поинтересува се някакъв моряк.
— Кисел е — отвърна Барак. — И ще стане още по-кисел, ако бързо не гаврътне нещичко.
— Веднага тръгвам — викна морякът.
— Умно решение.
Това беше още едно от нещата, които объркваха Се’недра. Всички благородници в групата им се отнасяха към този дрипав старец с огромно уважение; но доколкото бе схванала досега, той дори нямаше титла. Принцесата можеше да определи с поразителна точност тънките различия между барон и генерал от Императорските легиони, между великия херцог на Толнедра и престолонаследника на Арендия, между регента на кралство Рива и краля на череките, но нямаше и най-смътна представа къде точно в йерархията е мястото на вълшебниците. Практичният й толнедрански ум отказваше да приеме съществуването на вълшебства и вълшебници. Вярно, лейди Поулгара притежаваше титли от половината кралства на Запада и беше най-уважаваната жена в света, но Белгарат, този бездомен скитник, твърде често се оказваше истинска заплаха за обществения ред. А Гарион, напомни си тя, беше негов внук.
— Смятам, че е време да ни разкажеш какво се случи, татко — обади се лейди Поулгара.
— Предпочитам да не приказвам за това — отвърна лаконично той.
Поулгара се обърна към принц Келдар, дребният драсниански благородник с острото лице и язвителното остроумие. Той се беше излегнал на една пейка и гледаше хитро.
— Е, Силк? — попита Поулгара.
— Сигурен съм, че ще ми влезеш в положението, приятелю — извини се принцът на Белгарат с пресилено съжаление. — Ако се опитам да запазя тайна, тя ще изтръгне всичко от мен насила — а предполагам, че няма да е много приятно.
Белгарат го изгледа строго, след това изсумтя с отвращение.
— Не че ми се ще да издам нещо, нали разбираш.
Белгарат се обърна настрана.
— Знаех си, че ще ме разбереш.
— Започвай, Силк — нетърпеливо настоя Барак.
— Всичко е съвсем просто — каза Силк.
— И ти сега ще го усложниш, нали?
— Разказвай де — намеси се Поулгара.
Драснианецът седна удобно на пейката и започна:
— Е, няма кой знае какво за разказване. Преди двайсетина дни открихме следата на Зедар и я проследихме до Нийса. Имахме няколко неочаквани срещи с нийсанските пазачи по границата — нищо сериозно. Както и да е, следата на Кълбото се отклони на изток веднага щом пресякохме границата. Това беше изненада. Зедар се беше насочил към Нийса без никакви отклонения, затова и двамата приехме, че има някаква уговорка със Салмисра. А може би е искал всеки да си помисли тъкмо това. Много е хитър, пък и Салмисра е всеизвестна с желанието си да се забърква в неща, които всъщност не са й работа.
— Погрижих се за това — намеси се лейди Поулгара хладно.
— Какво се е случило? — попита Белгарат.
— По-късно ще ти разкажа, татко. Продължавай, Силк.
Силк вдигна рамене.
— Няма много за разказване. Вървяхме по следата на Зедар и стигнахме до един от разрушените градове близо до старата граница на Марар. Там Белгарат имаше посетител — поне той ми каза така. Аз лично не видях никого. Във всеки случай той ме осведоми, че се е случило нещо, което променя плановете ни — налагало се да тръгнем обратно, да се спуснем по течението до Стис Тор и да се присъединим към вас. Нямаше време да ми обясни повече, защото джунглите изведнъж започнаха да гъмжат от мурги и нийсанци — тъй и не можахме да разберем кого преследват — нас или Зедар. Тъй като се изплъзвахме и на мургите, и на нийсанците, трябваше да пътуваме нощем и да се крием — такива ми ти работи. Проводихме пратеник. Успя ли да стигне до вас?
— Да, завчера — отговори Поулгара. — Но имаше треска и беше необходимо доста време, докато ни предаде съобщението ви.
Келдар кимна.
— Както и да е, с мургите имаше кролими и те са опитаха да ни открият чрез силата на своите умове. Белгарат правеше нещо да им попречи и сигурно му е било необходимо много да се съсредоточи, защото не обръщаше особено внимание къде върви. Рано тази сутрин, докато превеждахме конете през едно блато, Белгарат като че ли се бореше с нещо със силата на ума си и… и изведнъж едно дърво се сгромоляса върху него.