Звезден аквариум

Може би ако измайстори преддверие, ако скалъпи помпа за изсмукване… Дълго, несигурно и всичко само за да…

За да изнесе горелката.

А защо горелката да е отвън?!

Тъпак, идиот, ето какво е той. Трябва само едно малко отверстие в стената. Миниатюрно. Сопло. И регулатор, който през равни промеждутъци да изхвърля точно отмерени порции… вода. Да, да! Лекичкият тласък на въздуха като пружина на катапулта ще изстрелва капчиците, които веднага ще се изпаряват и ще се разсейват като ярки кристалчета лед. Или дори не така — просто един детски воден пистолет, тогава и въздух няма да е нужно да губи! Ето какво му е необходимо, но за това после, после, той все ще успее да премисли и да го усъвършенствува както трябва. Ако изчисли правилно (а законите на природата сега са на негова страна!), то сияещият стълб с всеки нов изстрел ще расте и ще расте, защото има компресор и следователно може да получи прилично налягане! А вода има достатъчно, нали запасите в системата са пресмятани за трима…

И не е нужна никаква шикарна паунова опашка. Съществуват спектрографи и спектрограми, които улавят дори милиардни частици от примеси, а в обсерваториите не седят кретени, нали? Просто ще добави във водата нещо необикновено, безусловно липсващо в природата, и което веднага може да се открие. Какво ли? Та макар и флуораминовата паста, с която пише.

В опашката на кометата астрономите ще открият следи от мастило!

И това ще го спаси. С кометата, чийто вид някога е всявал у хората страх и ужас, той ще се подпише в небесата!