![Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Шуонгю се обърни и погледна право в лицето на Лусила. Реченото беше напълно достатъчно. Напълно достатъчно бе чуто и отсято от мозъците, обучени към осъзнаване в Бене Гесерит. Домът на Ордена бе избрал тази света майка много грижливо.
Лусила чувстваше внимателното проучване от страна на възрастната жена, но отказа да ѝ даде възможност за влияние върху най-съкровеното усещане за решителност и силна воля, на което можеше да разчита в напрегнати моменти. Да ме гледа колкото и както си иска! Тя се извърна с усмивка на уста, вторачена над билото на покрива срещу тях.
Точно тогава се появи мъж, облечен в униформа и въоръжен с лазестрел(#) с голяма поразяваща мощ, който бегло кимна към двете свети майки и бързо отмести взор, съсредоточавайки го върху детето под тях.
— Кой е този? — попита Лусила.
— Патрин, най-довереният помощник на башара. Казва, че е само ординарец, но трябва да си глупак, за да му повярваш.
Лусила грижливо огледа мъжа отсреща. Аха, значи това е Патрин. Роден на Гамму, както бе пояснила Тараза. Подбран за задачата от самия башар. Беше светъл и слаб човек, доста стар за войник в днешно време, но след като и пенсионираният Тег бе призован отново, той бе настоял Патрин да сподели службата с него.
Шуонгю отбеляза начина, по който другата света майка гледаше ту Патрин, ту гола̀та. Да, щом като башарът бе върнат да пази кийпа, детето явно се намираше в голяма опасност.
Доста изненадана, Лусила започна:
— Защо… той е…
— По заповед на Майлс Тег — отговори Шуонгю, споменавайки този път името на башара. — Гола̀та не играе, а тренира. Мускулите му трябва да са готови за деня, когато ще бъде върнат към своя оригинал.
— Но нито едно от упражненията му не е елементарно — каза младата света майка, почувствала как собствените ѝ мускули откликват по симпатичен път на припомнената специална подготовка.
— Задържаме далеч от гола̀та само мистериите на Сестринството — поясни Шуонгю. — Почти всичко останало от хранилището на нашето познание може да бъде негово.
Последното бе казано с тон, говорещ красноречиво за пълното ѝ несъгласие.
— Никой не вярва, че нашият гола̀ би могъл да се превърне в нов квизац хадерах — възрази на свой ред Лусила.
Шуонгю само сви рамене.
Младата жена остана спокойна, макар и обзета от мисли. Дали бе възможно гола̀та да бъде превърнат в мъжки вариант на света майка? Би ли могъл последният Дънкан Айдахо да овладее отправяния навътре взор, там, където никоя бене-гесеритка не дръзваше да погледне?
Шуонгю заговори, като почти ръмжеше под носа си:
— Планирането и подготовката на този проект… Техният замисъл е опасен… Пък и могат да допуснат същата грешка…
— Те — отбеляза Лусила. — Техният гола̀.
— Немалко бих дала, за да знам със сигурност какво е становището на Икс(#) и на Говорещите с риби по въпроса — каза тя.
— Говорещите с риби! — тръсна глава Шуонгю, споходена от мисълта за останките от женската армия, която някога бе служила фанатично на Тирана. — Те вярват в истината и справедливостта.
Лусила сподави едно внезапно свиване в гърлото. Този път светата майка бе обявила почти открито своето противопоставяне. А беше тукашният върховен началник. Политическото правило гласеше ясно следното: „Тези, които се противопоставят на проекта, са длъжни да следят неговото развитие и да го контролират така, че да могат да го отменят и унищожат при първия сигнал за беда.“ Но долу, на поляната, се намираше истински гола̀ — Дънкан Айдахо. Клетъчните съпоставки и Прорицателите го бяха потвърдили.
„Трябва да го научиш на любов във всичките ѝ форми“ — бе казала Тараза.
— Много е млад — замислено изрече Лусила, без да отделя вниманието си от гола̀та.
— Да, млад е — потвърди Шуонгю. — Така че засега предвиждам да разбудиш у него само детските реакции на майчинска привързаност и обич. А по-късно… — тя сви рамене.
Лусила не прояви никаква емоционална реакция. Една бене-гесеритка се подчинява. Аз съм Впечатка. Така че… Наставленията на Тараза и специализираната подготовка на индивидите с впечатана характеристика предопределяща специфично развитие на събитията.
Реши все пак да опипа почвата:
— Има човек, жена, която прилича на мен и говори с моя глас. Аз съм отпечатък за нея. Мога ли да узная коя е тя?