Планетата на двойниците
- Автор: Симонян Карен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Орманджиян
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на двойниците». Краткое содержание книги:
— Могат — въздъхна дълбоко Мажан.
— И аз мисля така… Но ако не ме открият…
— Ще останеш тук колкото пожелаеш — рече Нерсес Мажан и я побутна към нейната стая. — Лека нощ!
Без да се оглежда, той се запъти към вратата в дъното на гостната и влезе в спалнята, застлана с кикенски кожи, които леко блестяха. Мажан легна на тях, направо на пода, и потъна в мисли, които бръмчаха като кошер в главата му. Трябваше да реши как да действува по-нататък.
Ала малко след това от коридора долетя тревожният звън на камбанката. Аптекарят се обърна по гръб, впери поглед в мрака и се опита да чуе какво става на първия етаж.
Нерсес Мажан, изглежда, бе загубил чувството си за време. Не можеше да разбере времето ли е спряло, или е минала цяла вечност след звъна на камбанката.
Убеден, че под напора на съмненията може да не заспи и до разсъмване, той най-сетне стана и започна бавно да се облича.
Къщата тънеше в тишина.
Нерсес отвори вратата на спалнята и се озова в гостната. И там, посред стаята, видя полуголото момиче.
— Не си ли заспала? — попита я шепнешком Нерсес Мажан.
Урсула поклати глава.
Аптекарят се приближи до нея.
— Тревожиш ли се за нещо?
Тя сведе глава, сякаш се срамуваше да признае, че е разтревожена.
— Отдавна ли стоиш тук?
— Чух някакви гласове и шум — изрече момичето, мърдайки едва-едва устни. — Изглежда е тя…
— Кой?… Полицията?
— Полицията ли? — Тя се поколеба за миг. — Да, разбира се, че полицията.
Да не си убила човек? — попита Нерсес Мажан, ужасен от въпроса си и от вероятния отговор.
— Аз ли?… — Урсула поклати отрицателно глава.
— Говори! — извика Нерсес. — Казвай!… Защо!…
— Това е той — каза момичето и се разплака. — Той го е убил… Но ПОСИЗУ търси мен. Уверена съм, че ме търси.
Нерсес Мажан не знаеше какво да прави. Нищо не разбираше. Но когато си даде сметка, че е прегърнал момичето за раменете, отдръпна ръце и започна да го успокоява.
— Иди да спиш… Напразно мислиш, че полицията търси именно тебе. Нали си невинна? Нервите ти изневеряват. Утре всичко ще се изясни. Пък дори и да не се изясни, все едно, ще бъде по-леко. А кой е той?
Урсула мълчаливо се обърна и тръгна към спалнята си. В мътния полумрак се чу щракането на ключалката.
Нерсес Мажан побърза да слезе долу. В коридора се наметна с шлифера си, но когато понечи да бутне вратата и да излезе на улицата, сякаш се вкамени: в дъното на салона забеляза нечий силует и попита шепнешком:
— Нестор?
Отговор не последва.
Мажан почувствува как ръцете му се изпотяват. Сякаш някой изцеждаше тялото му и потта изтичаше само от дланите му. Пристъпи към силуета и отново спря. Зад гърба си чу гласа на Нестор.
— Мен ли търсиш?
Без да откъсва очи от силуета, Нерсес Мажан каза:
— Нестор, излизам за няколко часа. Моля те, бъди спокоен! Ти чу ли звънеца?…
— Вероятно е бил случаен минувач — отвърна Нестор. — Когато отворих вратата, нямаше никого. Изглежда, някой се забавлява.
— Хубаво забавление! — ядосано каза Нерсес. — Несторе, мислиш ли, че тук, в аптеката, може да има външен човек?
— Няма — рече старецът и внимателно погледна аптекаря. — Човекът, за когото говориш, стои отвън. А това, което виждаш, е сянката му.
Аптекарят въздъхна с облекчение, вгледа се още веднъж в неподвижния силует, който хвърляше сянка на стената, и излезе на улицата.
Близкият уличен фенер се намираше от лявата му страна. Затова Нерсес Мажан пое в тази посока и преди още да стигне ъгъла, се натъкна на човека.
Мажан заобиколи непознатия, без да откъсва очи от него, и с неприкрито любопитство го изгледа от главата до петите. Но не бе удостоен с никакво внимание. Човекът стоеше неподвижно и упорито се взираше в мрачния небосвод.
— Ще се измориш, меластър — не издържа Нерсес.
Човекът, без да променя позата си, го изгледа накриво.
— Ако чакаш някоя меластра, повярвай, че тя повече няма да дойде — продължи Нерсес Мажан и се зарадва като момченце, което си отмъщава някому. А Мажан наистина си отмъщаваше на неканения силует, появил се преди малко в преддверието. — Тя, изглежда, е заминала с някой друг. Напразно ще чакаш цяла нощ. Меластър, много приятно ще прекараш времето си, ако се потопиш мислено в чужди спомени и преживееш лудориите, вършени от истинските притежатели на тези спомени по хилядите планети на Галактическия център.