Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Ей, Чайлд Харолд, по-живо, ваша светлост, ще умрем от глад! — подвикна му Турецки.
Чуркин остави салатите на мира и се запъти към касата. Бабаянц си сложи на таблата салата, харчо1, кълцан шницел и сок. Турецки искаше да последва примера му, но, уви — яденето и шницелът вече бяха свършили, останалата порция салата имаше откровено неядивен вид, а вместо сок вече раздаваха чай с лимон.
— Чух, че са ти дали моето дело за Татяна Бардина.
— Да, благодарение на Меркулов, той го отдели от общото дело на славните мафиоти, където Бардин май е представен доста силно. Засега имам чувството, че и тук той е главен участник, ако не и убиец…
— Стига да искаш, ще те осветля по въпроса — сериозно предложи Бабаянц, — но иначе в момента имам един смрадлив случай…
Стигнаха до касата. Пред тях отново се помайваше Чуркин.
— … за „пощенската кутия“2 на Сухов. Бързам да се отърва от тия лайна.
Платиха и като по чудо намериха свободна маса за двама точно до изхода.
— Но Сухов не те интересува. А с делото за смъртта на Татяна Бардина не ме оставиха практически да се запозная, подхвърляха ми ту един, ту друг случай и нашата Мухоморка особено — нали е гъст с Бардин. Това беше още в Замоскворецката прокуратура, тогава Зимарин ни беше районен прокурор. Та и този случай не е от най-ароматните.
Бабаянц разтвори таблата, изчезна и след малко се върна с чаша сок и чиния с шницел. Чуркин се повъртя със своята табла между столовете да си намери място, накрая се присламчи пети на една маса зад гърба на Бабаянц.
— Казах на готвачката, че ще играеш в кримка по Юлиян Семьонов, че си в главната роля. А на гладно не си фотогеничен. — Бабаянц се провря до стола си. — Но с харчо̀то не мина номерът — имали само четири порции за шефовете. Така че можеш да зобиш от моята чиния.
Но Турецки отказа да „зоби“ и докато Бабаянц дояждаше жълтата оризова каша, го попита:
— И какво стана после с неароматния случай?
Бабаянц се заигра с вилицата, като редеше геометрична фигура от жилавите мръвки. Турецки го погледна, изпи резливия сок до дъното.
— Знаеш ли, аз съм сигурен, че е убийство. Но в делото всичко е представено съвсем различно. Е, има ли замесени високопоставени персони, винаги всичко е другояче. Пък щом нашите бойни съратници от тъй нареченото правосъдие подхванат някое дело не оттам, отдето се полага, пиши го бегало… Виж какво, Сашка, засега толкова, в неделя ще ти дойда на гости. Защо така ми се струва, че имаш и рожден ден? Е, ще обсъдим всичко… Хайде, свърши ли си кралския обяд? Тогава до неделя.
Излязоха в коридора, стиснаха си ръце.
— Накратко: ще напъна тия дни феноменалната си памет. Може и да изскочи нещо полезно.
Шегобиецът Бабаянц обаче беше сериозен мъж. Щом казва, че ще си спомни, непременно ще пристигне с информация.
2
Така — бавно допива коняка, пали цигара от свещта… После не знае какво се прави. Но смущението, което я беше обзело с идването на гостите, започна малко по малко да се топи и тя пак и пак надигаше чашата, която любезно пълнеше седналият отсреща красив мъж, благоухаещ на непозната парфюмерия. Пространството и времето изчезнаха в безкрайността и Ника си помисли: не би й било неприятно и да легне с него. Танцуваха на някаква бавна музика, тя притискаше буза до силното му рамо и послушно кимаше в отговор на нищо незначещите му думи.
После всичко си дойде на мястото, защото непознатото ухание изчезна. Брадатият художник Жора я наливаше с кафе от грамадно канче и нагласяше копринените презрамки на гащеризона, а те все се изхлузваха от голите й рамене. Пламъкът на свещта се отразяваше в стъклената врата на спалния бокс, където по това време трябваше да спи Кеша, но днес го нямаше, защото днес беше петък, „татковден“. Ника протегна ръка, драсна с нокти по стъклото:
— Не искам никого — само моето момченце.
Дебелата Альона въздъхна:
— Непоправим случай.
— Жалко, биваше си го… как му беше името? Бил? — обади се Жора и посегна да запали цигарата си от свещта.
— Чудно къде изчезна — рече замислено Сеня Щейнбок и си сложи от цвеклото в чинията.
Доплака й се — и от всички тези думи, и от изпития коняк, и задето Кеша не си беше вкъщи, и просто заради объркания й живот. Но брадатият Жора събори свещта, Альона счупи чаша, Сеня изтърва цвеклото върху новата рокля на жена си.
„О, Боже, какво ми става, толкова е прекрасно всичко!“ — помисли си тогава Ника. Изгорената покривка, строшената кристална чаша, завинаги съсипаната „валутна“ рокля на Мила — за това трябваше да се тревожи и да си спомня десетки подобни и съвсем различни други случки със свещи, салати и какво ли не, да пият — за кой ли път — за двадесет и деветия рожден ден на Ника, за перестройката и гласността, за новата броня за форда на Альона, да пеят отдавна забравени идиотски песни за детето, което си бъркало в носа, и за сините пижами в град Сухуми. Впрочем за пижамите пяха вече на площадката на шестия етаж в очакване на асансьора.
1
Кавказко ядене от свинско или агнешко. — Б.пр.
2
Засекретено учреждение. — Б.пр.