Неизбежният бял

Петимата ни пленници щях да използувам като екипаж, но те решиха другояче. Издебнаха удобен момент и се хвърлиха в морето. Саксторф повали двама във въздуха с револвера си и щеше да застреля и останалите трима във водата, ако не бях го спрял. Виждате ли, клането ми беше дошло до гуша, а и бяха ни помогнали да изведем шхуната. Но това се оказа напразна милост, защото акулите изядоха и тримата.

След като излязохме в открито море, получих възпаление на мозъка или нещо подобно. Както и да е, „Дукеса“ лежа в дрейф три седмици, докато се посъвзех и лека-полека стигнахме с нея в Сидней. Във всеки случай тия чернокожи от Малу научиха за вечни времена урока, че не е много здравословно да си играят с белия човек. В техния случай Саксторф беше положително неизбежен.

Чарли Робъртс изсвири продължително и каза:

— Да, и още как! Но какво стана с тоя Саксторф?

— Той се зае с лов на тюлени и стана майстор стрелец. Шест години беше славата и на двете флоти, от Виктория и от Сан Франциско. На седмата година шхуната му била хваната в Берингово море от руски кръстосвач и целият екипаж, така се разчу, бил натикан в солните мини в Сибир. Поне аз не съм чул за него нищо след това.

— Събиране на парсата от света — промърмори Робъртс. — Събиране на парсата от света. Е, хайде за тяхно здраве! Някой все трябва да го прави — да събира парсата от света, искам да кажа. —

Капитан Уудуърд потърка плетеницата от белези на плешивата си глава.

— Аз вече отработих моя дял в това отношение — каза той. — Стават четирийсет годинки. Това ще е последното ми пътуване. След него се връщам у дома.